Милано, който не познаваме: Мафия, отвличания, грабежи

К огато си помислите за Милано, вероятно си представяте внушителни булеварди и магазини за висша мода с разкошни витрини.

Градът сега е известен като икономическия център на Италия, но е преживял и много по-мрачни времена – по-специално през 70-те и 80-те години на миналия век.

Тогава в града почти всеки ден се случвали грабежи, отвличания и убийства. След като регионът преминал през икономически бум през 60-те години, престъпниците видели своя шанс да се извлекат ползи от него. Градът бил разделен между различни мафиотски банди, които често водели безпрепятствени битки за територия. За едно десетилетие Милано регистрира средно 150 убийства годишно. За сравнение - само седем убийства са извършени в града през 2021 г.

Всичко това се е случило в не толкова далечното минало, но тези събития са почти изтрити от колективната памет на града.

През 70-те и 80-те години на миналия век в града имало трима известни бандити - Анджело Епаминонда (1945 - 2016 г.), Франсис Туратело (1944 - 1981 г.) и Ренато Валанцаска (1950 г. - ), известен още като „красивия Рене“.

Валанцаска, който в момента излежава четири доживотни присъди, имал невероятен живот – толкова интересен, че ако беше живял в САЩ, Холивуд щеше да направи безброй филми за него.

Роден и израснал в Милано, криминалната кариера на Валанцаска започнала, когато той е бил тийнейджър. След няколко престоя в затвора за непълнолетни за дребни престъпления, той е бил арестуван през 1972 г. на 22-годишна възраст за обир на супермаркет с няколко съучастници. През 1976 г. той направил първото си бягство от затвора, избягвайки от болница, в която бил приет, след като симулирал инфекция с вирусен хепатит.

Като беглец той започнал да събира бандата си, като нахлувал в други затвори и освобождавал затворници. За кратък период от време новият му екип от новобранци извършил дръзка серия от грабежи, оставяйки дълга кървава следа след себе си.

Престъпният статус на Валанцаска веднага станал легендарен. Обирите му били огромни и успешни и той внимателно култивирал образа на романтичен и красив мафиот и използвал всяка възможност, за да покаже луксозните си притежания.

В действителност Валанцаска бил способен на огромна бруталност. През 1981 г. той подкладил бунт в затвора в Новара, който завършил със смъртта на множество информатори, включително Масимо Лои, който по това време е едва 20-годишен.

Епаминонда е роден в Сицилия, но се преместил в покрайнините на Милано, когато е бил дете. Той направил първите си стъпки в престъпния свят на града в групата на Франсис Туратело. След като си направил име в трафика на наркотици, той ставал все по-мощна фигура, свързана с Коза Ностра, сицилианската мафия, особено след смъртта на Туратело.

Бандата му е била съставена предимно от престъпници от родния му град Катания и може би е била най-кървавата от всички. Мафиотите, които обичали да се наричат ​“индианците", убили около 60 души само за няколко години. След ареста му през 1984 г. Епаминонда признал за 17 убийства и помагнал на следователите да разкрият още 44 случая, след като станал информатор.

Morto Angelo Epaminonda - Decesso ...-#AlexRebatto #CarloArgento #Epaminoda #GliAngeliDelMale #Ligera - https://t.co/hruT0QgPSw pic.twitter.com/WafirdRwfZ

— Fronte del Blog (@frontedelblog) December 26, 2016

Най-известната стрелба на бандата се състояла в ресторант "La Strega" в южната част на града. На 3 ноември 1979 г., в 1 сутринта, „индианците“ влезли в заведението, за да екзекутират бос на апулийската мафия - Антонио Пруденте, който имал връзки с Туратело. Но убийството бързо се превърнало в клане - осем души били убити, включително готвачът.

Освен признанията си за шокиращи и неправомерни актове на насилие, Епаминонда казал също, че е в сговор със самата държава, за да продължи престъпните си планове. В един момент той твърдял, че е подкупил не друг, а бившият италиански премиер и социалистически лидер Бетино Кракси, който по-късно бил осъден за друг корупционен скандал, за да осигури политическа подкрепа за казино, което искало да отвори.

Между 1973 и 1984 г. в Милано и околностите били отвлечени над 160 души. Това е най-тъмната страница в тази глава от историята на града, а периодът е известен като „сезонът на отвличанията“. В своя пик през 1977 г. в града били отвлечени 34 души.

In 1992, a system of bribery and corruption was exposed to the Italian people. It would result in a major investigation known as the 'Mani Pulite', as well as the demise of the First Italian Republic.

Among one of the people exposed was Bettino Craxi, of the Italian Socialist- pic.twitter.com/AGFPPGGSeT

— JoonJ (on break) (@Joon_OJ) December 6, 2021

Мишените били богати предприемачи и членове на техните семейства – хора, от които престъпниците могли да извлекат огромни суми пари в замяна на своите близки. Отвличанията послужили само за разпространение на повече ужас в район, вече опустошен от безброй грабежи и убийства. Много местни бизнесмени си купили оръжия, за да се защитят у дома, и изпратили децата си да учат в чужбина, за да не бъдат отвлечени. 

През тези години отвличанията били реален поток от приходи не само за малките банди, но и за мафията, по-специално „Ндрангета от Калабрия“. Смята се, че групата е направила милиони чрез плащания на откуп през този период, които са инвестирали обратно в търговията с кокаин, изкачвайки се в редиците на организираната престъпност. След това те изпирали парите в легални дейности.

Днес „Ндрангета“ се смята за най-мощната мафия в страната и за една от най-богатите в света, събирайки 55 милиарда евро годишно, или два пъти и половина годишните приходи от Макдоналдс.

Последният акт в епичната сага за престъпност на Милано бил точно толкова драматичен, колкото бихте очаквали. През 1987 г. Валанцаска бил арестуван и предстоял да започне огромен процес въз основа на признанията на Епаминонда пред полицията. Процесът се провел в специална бункерна стая, в която присъствали 122 обвиняеми. 

На 5 октомври, докато прокурорът Франческо ди Маджо представял обвинението си срещу мафиота Нучио Милано, който бил обвинен в 17 убийства, подсъдимият извадил пистолет и произведе седем изстрела зад решетките. Мишените били неговите заклети врагове Антонино Фаро и Антонино Марано - и двамата също били подсъдими. И двамата останали невредими. Двама полицаи били ранени при стрелбата, но оцелели.

„Това, което се случи, беше толкова сюрреалистично, че дори не разбрахме веднага, че е стрелба“, разказва журналистката Маринела Роси в La Mala. Тя също е била в бункера, отразявайки процеса за всекидневника "Il Giorno". Разследващите така и не разбрали как Милано е успял да внесе пистолет в съдебната зала.

Тази кървава и брутална глава от криминалната история на Милано приключила с процеса през същата година, но бандите не са изчезнали - те просто са станали по-добре организирани.