М ежду безкислородната атмосфера, излагането на радиация и липсата на хранителни вещества, Марс е едно враждебно място за човешкия живот. Въпреки това може да не е толкова враждебно към микробите, който носим със себе си – включително някои, които наистина бихме предпочели да не оцеляват твърде много.
Преди три години астробиолозите отбелязаха наличието на захар в метеоритите и разкриха, че някои бактерии ще оцелеят, на подобна космическа диета с бонбони. Каква обаче е ситуацията на Марс са решили да проверят екип от учени, ръководен от докторанта на German Aerospace Venter Tommaso Zaccaria и да видят как някои местни микроби ще се справят в симулирана марсианска среда. И отговорът е доста добре, както се оказва, вероятно твърде добре.
Mars Could Be A Haven For Bacteria That Make Humans Sickhttps://t.co/8oO4iIEyPB
— IFLScience (@IFLScience) February 5, 2024
Едно нещо, което знаем за мисиите в други светове е, че непременно ще заведем някои и други стопаджии. Дори и най-добрите мерки за дезинфекция на космическите кораби не успяват, както доказва оцеляването на бактериите извън Международната космическа станция (МКС). Когато хората са включени в цялата работа, процесът на поддържане на всичко съвършено чисто става много по-труден.
Ние зависим от полезните бактерии, особено тези в червата ни, така че някои от космическите ни спътници ще бъдат добре дошли. Други трябва да бъдат доста неутрални, освен ако не се окаже, че Марс е обитание на живот сам по себе си, който не се разбира с този, който носим. Бъдещите астронавти обаче предпочитат да избягват случаи на сепсис или дизентерия, причинени от нежеланите спътници взети от дома.
Авторите поставиха четири вида бактерии (Burkholderia cepacia, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa и Serratia marcescens) в среда с въздух, химия на почвата и излагане на UV радиация като тези, които роувърите са срещали.
Отговорите на бактериалните видове варират. Например B. cepacian очевидно не може да расте в присъствието на натриев перхлорат – често срещан в марсианските саламури – освен ако не се храни с глюкоза. От друга страна, натриевият перхлорат не изглежда да притеснява K. pneumoniae. Повтарящото се изсушаване, за да се симулира типичната липса на вода на Марс, намалява броя на видовете доста рязко. Въпреки това и четирите вида оцеляват (поне до известна степен) дни или седмици и се справят по-добре, когато се хранят с имитация на марсиански реголит (почва), отколкото само със захар.
Крайният тест бил как ще отговорят на набор от марсиански условия: справяне със светлината, почвата, въздуха и водата наведнъж. Оказало се, че S. marcescens изглежда готова за всичко, което Марс може да стовари върху нея, дори когато се случва едновременно – и това е дори без време за еволюцията да си свърши работата. Често наблюдавана при инфекции, придобити в болница, S. marcescens е известна с инфекции на пикочните пътища и септични рани.
„В началото смятахме, че реголитът ще има токсичен ефект върху клетките и това ще ограничи растежа им“, каза Закария пред Sciencenews. „Но вместо това видяхме, че се случи точно обратното.“ Авторите подозират, че това може да се дължи на факта, че частиците на почвата предлагат място за скриване от UV светлината и някои други заплахи за оцеляването на бактериите.
Когато патогени придружават хората до Марс посредством червата или кожата ни, може да се очаква някои от тях да достигнат до почвата около основата. Това предполага, че те ще могат да растат, когато имат достъп до вода, без значение колко солена е. Без здравословна екосистема, която да ги контролира, опасността тези патогени да заразят други астронавти е висока, което представлява сериозно притеснение за всеки, който е далеч от всякакви болници.
Констатацията от това проучване не е била напълно изненадваща за учените. Проучване от 2022 г. установило, че вид дрожди могат да оцелеят в солената марсианска вода в редките случаи, когато се размразят. Установено е също, че има вероятност различни екстремофили да процъфтяват на Марс. Въпреки това, фактът, че тези четири вида не само е вероятно да придружават хората, но могат да бъдат и сериозен проблем за нас, докато сме там, прави последиците много по-сериозни.
Резултатите са публикувани в списание Astrobiology.
