Н а втория етаж на библиотеката „Свети Марко“ във Венеция карта на света заема цяла стая – и с право, като се има предвид нейното историческо значение и внушителни размери (2,4 м. x 2,4 м.). Завършена през 1459 г., Mappa Mundi е компендиум на всички географски знания от онова време и може би е най-голямата средновековна карта на света.
Почти два пъти по-голяма от известната английска Херефорд Mappa Mundi (около 1300 г.), тази изящно декорирана планисфера, показваща Европа, Африка и Азия, е шедьовърът на Фра Мауро - монах от Камалдолския орден, който живее на малкия венециански остров Сан Микеле.
Въпреки че монахът никога не е стъпвал извън Венеция, неговата Mappa Mundi е удивително точна в изобразяването на градове, провинции, континенти, реки и планини. Америка не е на картата, тъй като Христофор Колумб ще предприеме пътуването си през океана 33 години по-късно, както и Австралия. Но Япония (или по думите на Фра Мауро, "Cipango") е там, появявайки се за първи път в западна карта. Още по-изненадващо е, че Африка е правилно начертана като обиколна, много преди португалците да заобиколят нос Добра надежда през 1488 г.
„Това е най-старата оцеляла средновековна карта“, каза Мередит Франческа Смол, автор на книгата „Тук започва Тъмното море“, описвайки я също и като най-пълната средновековна карта, оцеляла до съвременността. „Тя е първата, която се основава повече на наука, отколкото на религия. Картата на Херефорд е изцяло пропагандна - религиозна пропаганда.“
Mappa Mundi: The greatest medieval map in the world https://t.co/Zjpbb2PLr8
— BBC Travel (@BBC_Travel) February 14, 2024
Докато картата на Херефорд изобразява Рая и Ада и е предназначена да служи като компендиум на световното познание от духовна гледна точка, Фра Мауро възприел научен подход към своята картография. Той декларира в надписите си, че ще "провери текста чрез практически опит, изследвайки в продължение на много години и посещавайки личности, достойни да им бъде вярвано, които са видели със собствените си очи това, което вярно докладвам тук".
Има обаче нещо повече от само научното и историческо значение. Най-впечатляващият аспект на картата, който веднага привлича вниманието ви, след като се изкачите по белите мраморни стълби на библиотеката на Свети Марко, където се съхраняват някои от най-ценните и древни ръкописи в света, е нейният блясък.
„Тя е огромна, красива, фантастично изработена“, каза историкът Пиералвиз Зорзи. Отвъд очертанията на държавите и континентите, Mappa Mundi на Фра Мауро е великолепна златисто-синя картина, съставена от дребни рисунки на великолепни дворци, мостове, ветроходни кораби, сини вълни и огромни морски същества, плюс общо 3000 картегли – червени и сини анотации, написани на древен венециански, които разказват истории, анекдоти и легенди.
В Норвегия, например, cartiglio показва мястото, където венецианският търговец Пиетро Куерини е слязъл на брега след корабокрушение. Както се разказва, той не просто оцелял след инцидента, но и занесъл риба у дома, като по този начин поставил началото на венецианската страст към бакала (кремообразната рибна мазнина, която можете да намерите във всяка остерия).
Друг cartiglio сочи Tharse, "кралството, откъдето са дошли маговете", тогава се е смятало, че се намира някъде между Китай и Монголия.
Всички тези анотации са четливи на картата и са относително лесни за дешифриране за венецианците, тъй като сегашният диалект не се различава драстично от идиома от XV-ти век. Надписите обаче са преведени и на английски на интерактивна карта, създадена от института и музея „Галилео“ във Флоренция. Показана на плосък екран в същото изложбено пространство като Mappa Mundi, тя предоставя донякъде странното изживяване да влезеш в съзнанието на монах и да прочетеш света през неговите средновековни очи.
Светът не бил малък. Въпреки че Фра Мауро е живял целия си живот в своя островен манастир, той се докоснал до знанията на пътешественици и търговци, които пресичали пътищата си в процъфтяващия търговски град Венеция, който е бил „столицата на картографията по онова време“, обясни Маргарита Вентурели от библиотеката „Свети Марко“.
„Картите били основни за търговията, защото ако имате добра карта, можете да отидете навсякъде“, добави Зорзи. „Всяка иновация по отношение на картографията била добре дошла във Венеция и добре платена.“
Основният източник на Фра Мауро за Азия бил търговецът от Венеция Марко Поло, който публикувал разказите за своите пътувания 150 години по-рано. На картата 150 места са пряко проследими от „Пътешествията на Марко Поло“. Например планината на Адам била поставена на остров Цейлон (днешна Шри Ланка), където според легендите, разказани от Поло, се е смятало, че е погребано тялото на първия човек, заедно със зъбите му и дори с купата му, за която се предполагало, че имала магическото свойство да умножава храната.
Освен Поло, Фра Мауро имал множество източници по целия свят. Фактът, че картата изглежда обърната с главата надолу за очите на съвременния западен човек (с юг отгоре), може да означава, че той е бил вдъхновен от арабската картография, вероятно тази от XII-ти век на северноафриканския географ Мохамед ал-Идриси. Числата, които Фра Мауро изброява като „Разстоянието на небесата“, са от математика и астроном Кампанус де Новара. „От центъра на света до повърхността на Земята има 3245 мили. От центъра на света до долната повърхност на небесата на Луната има 107 936 мили“ и т.н., пише той горе, в левия ъгъл на Mappa Mundi.
Фра Мауро също проявявал здрав скептицизъм и не се свенял да критикува – както и да използва понякога – почитаната „География“ на Птолемей, загубена за векове за западния свят, докато не била преоткрита и преведена отново на латински през 1400 г.
Това ренесансово рационалистично отношение се проявява и в начина, по който той поставя Адам и Ева в Райската градина извън планисферата, като изяснява, че Раят не е място на Земята - твърдение, което разделяло религията и географията и е пример за далновидно мислене за всеки средновековен човек, да не говорим за монах.
Тези новости и фактът, че картата била завършена няколко десетилетия преди Христофор Колумб да отплава за Америка, допринасят Mappa Mundi на Фра Мауро да се счита за географската връзка между Средновековието и Ренесанса. За съвременните посетители неговата карта е напомняне за факта, че картите някога са били не само практични способи, но израз на красота и начин да се разкажат най-необикновените истории.
*Видеото е архивно!
