Н амаляването на дъждовните гори уморява от глад човекоподобните орангутани Pongo (името им произлиза от малайски език Orang Hutan, което означава "горски човек"), в Борнео.
Добри хора обаче ги избавят и местят в по-добри условия, защото плантациите, в които живеят стават с все по-ограничени размери, а липсата на храна ги прави слаби.
Орангутаните от този вид се намират и под заплаха за изчезване от дивата природа. Една от причините - унищожаването на местата им за обитаване. Въпреки създаването на национални паркове, изсичането на горите продължава нелегално. Друга сериозна заплаха се явява бракониерският лов на малки орангутанчета за нелегална търговия.
Това обикновено води до убийството на майката, защото тя не дава своето дете.
Д-р Паки Раж е ветеринар, заедно със своя екип се грижат за орангутаните в специален "Център за възстановяване на орангутани", който се намира в Борнео.
"Този терен е изключително непредвидим и всичко може да се случи. Трябва да си много добре подготвен, но и спокоен", споделя д-р Паки.
Раж показва как прибират от дивата природа малко орангутанче и неговата майка, за да им помогнат да оцелеят. Макар да не са лесни за хващане, това е необходимо, за да бъдат положени необходимите и грижи, които протичат цели два месеца.
Първо, животните получават идентификационен номер, който служи за разпознаване.
Д-р Паки разказва, че когато отделят малкото орангутанче от майката, се стараят за известно време да го държат настрана от нея, за да не го нарани, защото тя също е подложена на лечение.
"Не би го наранила нарочно, но е под влиянието на лекарства и стрес", казва Паки Раж.
След като всички манипулации и грижи приключат, орангутаните се връщат в естествената им среда. Ако обаче нещо се обърка, двойката трябва да бъде разделена.
За щастие, майката и малкото й успяват да се приспособят бързо и без проблеми.
„Всичко е като кръговрат. Хващаме животното и го носим в нова, по-добра среда", споделя Барти, който е рейнджър-стажант в горите на Борнео.
