Н ови изследвания сочат, че Луната, която обикаля около Уран, може да съдържа достатъчно природни ресурси, за да поддържа извънземен живот.
Учени от университета „Джон Хопкинс“ и университета в Северна Дакота твърдят, че лунният обект, наречен Миранда, има източници на вода, скрити под повърхността му.
Откритието би могло да бъде пробив в продължаващото търсене на малките зелени човечета от човечеството.
„Откриването на доказателства за наличие на океан в малък обект като Миранда е невероятно изненадващо“, казва планетарният учен и изследовател Том Нордхайм. Откритията са публикувани в The Planetary Science Journal.
„Това помага да се надгради историята, че някои от тези луни на Уран могат да бъдат наистина интересни - че може да има няколко океански свята около една от най-отдалечените планети в нашата Слънчева система, което е едновременно вълнуващо и странно“, добави той за „забележителния“ потенциал.
Новите данни се основават на изследванията на НАСА от миналата година, при които бяха проучени луните на Уран Ариел, Умбриел, Титания и Оберон за доказателства за подобни дълбоки, изпълнени с вода проломи, които биха могли да покажат признаци на биологичен извънземен живот.
Най-малкото, това дава много по-ясен контекст за това как се е формирала Слънчевата система - допълва изследователката Шери Фибер-Байер.
По-конкретно, то може да покаже как движението на гигантските планети може да е довело до създаването на астероиди и луни, обяснява тя.
С помощта на снимки, направени от сондата „Вояджър 2“ през 1986 г., „подобният на Франкенщайн ходж от набразден терен“ на южното полукълбо на Миранда е анализиран отново, за да се види дали набраздената земя е резултат от приливните сили, взаимодействащи с нагряването - или липсата на такова - на луната.
„Това изследване ни помага да разберем какви са изискванията, за да може една ледена луна да бъде океански свят, което е от значение за оценката на обитаемостта на ледените спътници от външната част на Слънчевата система“, каза изследователят Калеб Стром за изучаването на пукнатините на луната на Уран.
„Не знаем достатъчно за урановите спътници, за да кажем дали на тях може да има живот, но разбирането на факторите, които биха довели до наличието на подповърхностни океани, е важна стъпка към решаването на този въпрос.“, допълва Сторм.
Установено е, че Миранда вероятно е съдържала океан под ледената си повърхност преди около 100 до 500 милиона години.
Изследователите смятат, че океанът е бил резултат от приливните сили, които са се привличали между гравитацията на Миранда и други близки луни на планетата. Триенето от дърпането е било достатъчно, за да създаде източник на топлина, който е поддържал топлината във вътрешността на Луната.
„Този резултат беше голяма изненада за отбора“, каза Стром.
Сега изследователският екип предполага, че вътрешността на Миранда все още не е замръзнала напълно и че под повърхността и до днес потенциално съществува океан.
„Няма да сме сигурни, че там изобщо има океан, докато не се върнем и не съберем повече данни“, обяснява Нордхайм.
„Изстискваме последната научна информация, която можем да извлечем от снимките на "Вояджър 2". Засега сме развълнувани от възможностите и нямаме търпение да се върнем, за да изучим в дълбочина Уран и неговите потенциални океански луни“, каза той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
