Н ито един разговор за най-великите актьори в историята на киното няма да е пълен, без да се спомене името на Алфредо Джеймс Пачино, познат на нас, възрастните, както казваше комикът Робин Уилямс, като „Ал Fucking Пачино“. На текущия етап от живота и кариерата си Пачино е истинска жива легенда и просто участва в който проект си пожелае – никой не би отказал услугите му.
През настоящото десетилетие той остана фокусиран върху направата на независими продукции със силни, енигматични главни роли, които рядко достигаха до широката публика. Последният път, когато негов филм бе разпространен по кината в цяла България, бе през 2015 година, а лентата - семейната драма „Дани Колинс“.
Това не бива да ни кара да забравяме за огромното културно наследство, което е филмографията на Пачино от изминалите десетилетия, и за фантастичните му, неповторими представяния, с които е очертал съвременното разбиране за истинско актьорско майсторство. Завръщането на легендата на големия екран за „Имало едно време... в Холивуд“ на Куентин Тарантино е чудесен повод да си припомним именно класическите му превъплъщения.
ВИЖТЕ ТОП 10 РОЛИ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ АКТЬОР В ГАЛЕРИЯТА
Те са неизброими, а подреждането им по достойнство е почти невъзможно, тъй като всяка екранна поява на Пачино е изключителна по свой уникален начин. В галерията ще откриете десет от най-емблематичните му роли, подредени само по хронологичен ред и по никакъв друг критерий.
Кариерата на актьора започва в края на 60-те години на миналия век с няколко поддържащи роли,
но бързо е изстреляна в звездния небосвод с изпълнението на Пачино като Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ от 1972 година. Режисьорът Франсис Форд Копола дълго време спори с продуцентите от Paramount Pictures, за да получи одобрението им и да повери ключовата роля на неизвестния тогава актьор.
Пачино подпалва екрана със съвършено, балансирано превъплъщение, в което използва всички изразни средства на актьорството, за да изгради въздействащ и пълнокръвен образ в лицето на младия Корлеоне. Сцената, в която Майкъл убива Върджил Солоцо и корумпирания полицейски капитан МакКлъски, може да се преподава в школи и академии като пример за перфектна игра посредством мимики.
В нея младия Пачино максимално ефективно предава на аудиторията нервността и притеснението на Корлеоне преди извършването на убийството, като същевременно тушира видимите знаци за тези чувства, тъй като персонажът му остава неразкрит от другите двама герои в сцената. Зрителят чувства бушуващите емоции на младежа основно посредством очите му, истински подвиг за неопитния тогава актьор.
Пачино е номиниран за „Оскар“ за второстепенна мъжка роля,
което е черна несправедливост предвид факта, че той има почти два пъти повече екранно време в рамките на лентата от Марлон Брандо, който тогава печели наградата за главна роля за своето митично изпълнение като дон Вито Корлеоне. В „Кръстникът, част втора“ светлината на прожекторите пада основно върху по-младия актьор, който се възползва от предоставената му възможност с пълна сила.
В продължението Пачино е по-уверен, умел и прецизен от всякога в разтърсващата си, потресаваща екранна трансформация като Майкъл Корлеоне от човек, който привидно се готви да излезе от престъпния бизнес в началото на действието, до човек, който убива родния си брат заради прегрешенията му спрямо фамилията Корлеоне. По мое мнение това е най-доброто актьорско представяне в главна роля, в който и да е филм в историята на седмото изкуство.
Но двете изпълнения на Пачино като дон Корлеоне не изчерпват и наполовина изключителния му професионален възход през 70-те години.
Между 1973-та и 1980 година той получава пет номинации за „Оскар“
и едва на възраст от 40 години спокойно може да се квалифицира за редица награди за цялостно творчество. През 1983-та излиза вероятно най-емблематичният филм на Пачино, в който представянето му до голяма степен е ограничена до агресивно мачо позиране и подвикване на цинизми със силен кубински акцент, но въпреки това се превръща в истинска икона на популярната култура.
Става дума, разбира се, за модерната трагедия „Белязаният“, а героят на Пачино е гангстерът Тони Монтана.
Ефектът на филма върху хип-хоп субкултурата е осезаем и до днес, а една от най-продаваните и награждавани видеоигри в историята, “GTA: Vice City”, е почти праволинейна адаптация на сюжета на лентата. Пачино се превръща в символ на мъжествеността и дързостта, макар че персонажът му е безскрупулен престъпник с психични отклонения, който заслужено стига до пълно материално падение.
Въпреки номинациите за „Оскар“ от 70-те години и продължилата му серия от хитове през 80-те, Пачино печели първия си и единствен „Оскар“ дотук едва през 1992-ра за изпълнението си в „Усещане за жена“. По това време големият актьор вече е изградил шумната си, свръхекспресивна екранна персона и в конкретния филм не показва никакви нови измерения на таланта си, но е възнаграден от членовете на Академията, очевидно повлияни от факта, че са го пренебрегвали в миналото.
През голяма част от кариерата си Пачино се конкурира и често е сравняван с друга икона на киното, Робърт Де Ниро.
Досущ както е случаят с Кристиано Роналдо и Лионел Меси във футбола, е почти невъзможно да се определи кой е по-добрият професионалист, но докато Роналдо и Меси никога няма да играят за един отбор в официален мач, то Пачино и Де Ниро имат няколко общи проекта.
Сред тях изпъква „Жега“, криминалният епос на Майкъл Ман от 1995 година, в който двамата актьори се появяват заедно на екрана за първи път. Пачино и Де Ниро ще са заедно на екрана и в края на тази година в „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе, където компания ще им правят още легендите Джо Пеши и Харви Кайтел. Все още не е ясно дали студиото зад мегапроекта, Netflix, ще му осигури заслуженото световно разпространение по киносалоните.
В галерията можете да откриете още много страхотни роли на Пачино извън анализираните накратко в статията, а по киносалоните ще можете да го видите в амплоато на мениджъра Марвин Шварц в „Имало едно време... в Холивуд“.
Великият актьор заковава фразата “Say good night to the bad guy!” в попкултурната история още в „Белязаният“ през 1983-та, но за щастие, явно още не е дошъл моментът да кажем „Лека нощ“ на легендарния Ал Пачино и на неговата кариера.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
