Животът на великия български поет Пенчо Славейков само в 5 минути

Р оденият в град Трявна през 1866 г. Пенчо завършва гимназия в Пловдив. В ученическите си години той живее и в Стара Загора, където баща му е и негов учител.

Този период съвпада с опожаряването на града, на което той става свидетел. Повратен момент за личностното изграждане на поета се оказва измръзването му на река „Марица“ през 1884 г.

Вижте Пенчо Славейков в 7 вечни снимки

„Дирейки да играй“, очевидно пословично палавият Пенчо заспива по върху леда на реката по време на игра.

Инцидентът на ледената пързалка оставя трайни физически последици – до края на живота си най- малкият Славейков остава куц, придвижвайки се с помощта на бастун.

Освен това има затруднения при писане, а дикцията му остава неясна.

Месеци наред Славейков е на легло, което няма как да не се отрази на един неукрепнал тийнейджър, какъвто тогава е той.

Тези проблеми обаче не го сломяват, въпреки че ги преживява трудно, а напротив - спомагат за укрепване и засилване на духа му в посока на интелектуално и личностно усъвършенстване. Те не просто повлияват на обществените и творческите стремежи и възгледи. Те ги изграждат.

Четири години по-късно, през 1888 г., излиза и първата стихосбирка на Славейков – „Момини сълзи“. Въпреки ласкавите отзиви от Иван Вазов и Стоян Михайловски, младият поет намира твърде много сходства между нея и творчеството на Хайнрих Хайне, по което той се увлича, докато е прикован за леглото.

По тази причина младият поет се опитва да изземе и унищожи напечатаните екземпляри, с което той, за наша радост, не се справя докрай.

Наивно би било да мислим, че творецът Славейков-син би бил същият, би имал същите поетически търсения и стремежи, ако личният му живот се е бил развил по различен начин.

Характерните за него възгледи: за твореца като страдалец, за страданието като път към постоянно усъвършенстване и изграждане на свръхчовека изглеждат като изход от сполетялата го беда.

Елитарните идеи, защитавани от Славейков, могат да бъдат синтезирани така: „Изкуство заради самото изкуство“. Те са абсолютно противоположни на защитаваните от Вазов възгледи, според когото изкуството трябва да бъде общодостъпно и да може да достигне до всеки човек от народа.

Въпреки положителната рецензия, която Вазов пише за поетическия му дебют, тези различия прерастват в противопоставяне между двама от най-забележителните български поети.

И ако тези дрязги могат да се определят просто една невинна интелектуална закачка, то отношението на Пенчо към една друга личност, която подобно на Вазов в исторически план има ярко изразен положителен образ, е откровено враждебно.

И това е напълно разбираемо. Едни от най-засегнатите от граничещия с диктатура режим на Стамболов политици са някои активисти на разцепилата се Либерална партия, а именно Петко Каравелов и Петко Славейков.

Чувството на неприязън към министър-председателя далеч не е подтикнато единствено от факта, че поетът е лично потърпевш.

Мерките, с които тогавашният властник си служи са полюсни и спорни, а за демократичната и хуманна натура на Славейков, за когото уважението към отделна личност и ненакърняването на човешкото достойнство са водещи идеали, са крайно неприемливи.

Друг много важен фактор в творческо-личностното развитие на Славейков се оказва и престоят му в Лайпциг.

Той заминава за Германия през 1892 г., за да учи философия. През този период се запознава с други западни философски и литературни течения.

Именно в Германия Славейков окончателно е завладян от индивидуалистичната философия на Ницше и за кратко председателства славянското академично дружество в града.

През 1987 г. Славейков се връща в България натрупал много ценни знания, които ще се окажат важни за родния културен живот тогава.

Включвайки се активно в едноименния кръг около списание „Мисъл“, той започва да предава напредничавите идеи на сънародниците си.

В „Мисъл“ той намира съмишленици, с които гледа в една и съща посока. Останалите трима членове – Пейо Яворов, д-р Кръстев и П. Ю. Тодоров, споделят индивидуалистичните възгледи на Пенчо и в издаваното между 1882 и 1907 г. списание успешно пропагандират усъвършенстването и универсализирането на българската литература.

За силното влияние на Славейков в родната литература, за интересните "шеги на съдбата", белязали живота на Славейков, за напускането му от родината и живота в Италия, както и още много интересни факти за него - вижте във видеото горе.