В сяка година март маркира края на сезона на филмовите награди с церемонията по връчването на „Оскар“-ите.
С това приключват двата месеца от годината, в които по киносалоните преобладават „престижни“ ленти като биографични драми, филми по действителни случаи от режисьори с титла „сър“ и други подобни.
Феновете на този тип кино могат да се поглезят с още такива проекти, при това още по-предизвикателни и артистични, в рамките на програмата на София Филм Фест.
Останалите ще посетим IMAX киносалона и ще гледаме с усмивка на уста как огромни роботи си разменят удари с кошмарни чудовища в „Огненият пръстен: Революция“.
Най-очакваните филми през 2018 г.
Лентата е продължение на едноименния касов хит, създаден преди пет години от новия носител на „Оскар“ за режисура Гийермо Дел Торо.
Този път Дел Торо участва в проекта само в капацитета на продуцент, а режисьорските задължения изпълнява Стивън ДеНайт, известен дотук най-вече с ръководните си функции в продукцията на втория сезон на хитовия сериал на Marvel и Netflix, „Daredevil“.
За ДеНайт това е първи пълнометражен филм и липсата на опит в режисьорския стол му проличава на немалко равнища. Но вероятно който и да е негов колега, независимо от това колко е известен, щеше да се провали по повечето от същите параграфи, по които и ДеНайт допуска грешки. Проблемът не е в него, а в това, че от него се очаква да продължи визуалното дело и стил на Гийермо Дел Торо.
Кой е най-добрият филмов режисьор в света в момента
Мексиканецът е един от малкото останали истински автори в седмото изкуство днес, с разпознаваем визуален почерк във всеки от филмите му, и вероятно борави с цветове по-умело и ефикасно от всеки друг човек в професията му в момента. Опитът на Стивън ДеНайт да режисира екшън сцените между роботите и чудовищата по същия начин като Дел Торо води до компетентно свършена работа, но не и до постигане на същата неповторима атмосфера като в „Огнения пръстен“.
Но нека наричаме въпросните роботи и чудовища с имената им от филма – йегери и кайджу. Първите са механични произведения на човешкия род, създадени, за да дадат отпор на заплахата от вторите – гигантски извънземни същества, изпратени през портали между измеренията от злонамерени космически колонизатори.
Не звучи много оригинално, нали?
Ами разбира се, че не звучи оригинално, това не е филм за „Оскар“, а филм за биещи се роботи и чудовища! И на чисто развлекателно равнище, макар и да остава малко под засвидетелстваното от оригиналния филм ниво, това продължение всъщност е напълно задоволително.
Обвиниха в плагиатство филм с 13 номинации за "Оскар"
Един параграф, по който „Революция“ надскача предшественика си, е главният герой. Джон Бойега изиграва с много повече страст и харизма от Чарли Хънам протагониста в продължението. Хуморът остава на добро ниво, екшънът ангажира и задържа вниманието, макар и да не радва очите с особен артистизъм, а в поддържащите роли Скот Истууд и Чарли Дей умело избягват клишетата, в които лесно могат да попаднат, и правят само добро впечатление със своите изпълнения.
Тези фактори се допълват до крайния резултат, а той е един доста забавен, макар и повърхностен, блокбъстър. В него, за съжаление, липсва човешката дълбочина от предшестващия го филм, който бе посял семената за по-дълбоко и интригуващо изследване на човечността на главните герои с технологията на невралното сливане и нейното използване за изковаване на силни емоционални връзки между хората.
За да се управлява йегер, е необходимо двама пилоти да се подложат на такава футуристична процедура, при която съпреживяват спомените си. Това е изключително удобен сюжетен инструмент за даване на предистория на отделните персонажи, но в „Огненият пръстен: Революция“ е използван само веднъж, и то по най-неоригиналния възможен начин – на новата млада главна героиня е дадена идентична трагична предистория като на тази от предишния филм, Мако Мори.
Лентата също така загатва още в откриващите си кадри за теми, които остават печално неизследвани през останалата част от филма – за израсналите деца по време на война, за разрушените градове, за богатството и бедността в света на действието. От палитрата с поддържащи персонажи липсва дори колоритен престъпен герой като този на неповторимия Рон Пърлман от първия филм.
Тези фактори на свой ред се допълват до финалната присъда относно „Огненият пръстен: Революция“ – да, лентата е далеч от истинска революция в своя жанр, но е направена с достатъчно вложени усилия и талант, за да се издигне много над филми като тези от поредицата „Трансформърс“ и да функционира напълно задоволително като развлекателен блокбъстър, идеален за гледане на голям екран.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
