Т ой е имигрант, който иска да трие линиите в пясъка, които властта се опитва да направи по-дълбоки. Той е либерал, в чиито филми авторитарният персонаж винаги е антагонистът. Той е фен на фентъзито, видеоигрите и чудовищата, които смята за екранни символи на силата. Той е носителят на „Оскар“ за най-добра режисура през 2017 г., Гийермо Дел Торо.
От всички определения, дадени само в предишния параграф, става пределно ясно, че говорим за интересна и всестранно развита личност. Същото се отнася и до творчеството му дотук.
Дел Торо започва кариерата си в киното като гримьор
и специалист по практически визуални ефекти. Първите му изяви на снимачна площадка са именно в такъв капацитет.
Първите късометражни ленти, режисирани от Дел Торо, датират още от 1985 г., но първият му авторски пълнометражен филм, „Кронос“ е от 1993-а. Лентата е приета с универсално одобрение от критиците в целия свят, включително на фестивалите в Москва и Кан. Испаноезичният филм показва способността на Дел Торо да балансира жанрови елементи от хоръра и драмата, както и характерния му визуален стил със слабо кехлибарено осветление.
„Кронос“ маркира и първият съвместен проект на мексиканския режисьор с американския актьор Рон Пърлман. Оттогава насам двамата са работили заедно върху почти всички игрални филми на режисьора, включително и върху англоезичния му дебют – „Блейд II“.
В наши дни поредицата „Блейд“ често е забравяна, а надали има момент от модерната филмова история, в който би следвало да е по-актуална, от сегашния. Не „Черната пантера“, а именно „Блейд“ е първата комиксова адаптация с чернокож супергерой в центъра на действието.
„Блейд“ е и първата комерсиално успешна кинопоредица, базирана на комикси на Marvel, изпреварвайки с по няколко години първите филми за „Х-Мен“ и „Спайдър-Мен“. Но освен с популярност и финансови постъпления, поредицата може да се похвали и с добър процент на критическо одобрение, включително за втората част от трилогията, режисирана от Гийермо Дел Торо и посрещната най-топло от медиите.
Успехът на „Блейд II“ отваря широко вратите към Холивуд за мексиканския режисьор.
Две години по-късно той отново поставя на екраните по цял свят комиксова адаптация, този път с приятеля му Рон Пърлман в главаната роля – „Хелбой“. Заредена с остроумие, хумор, религиозна символика и фантастични визуални ефекти, лентата е приета с широко одобрение от критиците и регистрира достатъчно стабилни приходи, за да провокира направата и на продължение.
„Хелбой II: Златната армия“ излиза през 2008 г. и също отчита страхотен успех сред критици и масова публика, но между двата си англоезични супергеройски филма, Гийермо Дел Торо създава вероятно най-доброто си кинопроизведение дотук – „Лабиринтът на фавна“. Лентата е номинирана за награди „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий и за най-добър чуждоезичен филм – и неслучайно.
Филмът олицетворява водещите тенденции в творчеството на Дел Торо със съвършена визуална атмосфера, плашещи специални ефекти, антитоталитарна история и млад протагонист. Успехът на режисьора му дава възможността да продължи да редува англоезичните си проекти с испаноезични такива, което той продължава да прави и до днес.
Разнообразието във филмите му проличава и от факта, че макар и да става известен с комиксовите си адаптации, Дел Торо категорично не се придържа към направата на супергеройски филми. Мексиканецът е изследвал различните поджанрове на хоръра, включително готическия ужас в „Пурпурният връх“ от 2015 г., но и дава воля на детските си фантазии за схватки между гигантски роботи и чудовища в мегаблокбъстъра „Огненият пръстен“, чието продължение, на което Дел Торо е само продуцент, очакваме по кината от другата седмица.
Освен като създател на кино в капацитета на режисьор, сценарист, продуцент, гримьор и консултант по специалните ефекти,
Дел Торо се изявява и в литературата,
като дотук има общо четири издадени романа от жанра на фентъзито. Що се отнася до активистките му занимания, той е не просто устен защитник на правата на мексиканските имигранти в САЩ, но и изключително плодовит продуцент, открил и финансирал първите проекти на редица испаноговорящи режисьори, впоследствие станали известни, като Джей Ей Байона, например.
Като огромен фен на Средната земя и творчеството на Толкин, винаги ще се чудя как ли щеше да изглежда филмовата адаптация на „Хобит“, ако първоначалните планове Дел Торо да я режисира се бяха сбъднали. Вероятно Рон Пърлман щеше да бъде джудже, а Дъг Джоунс, изиграл много от чудовищата във филмите на мексиканеца посредством „motion capture“ технология, щеше да бъде дракона Смог вместо Бенедикт Къмбърбач?
Вероятно никога няма да разберем, но никога не бива да изгубим любопитството си към творчеството на Гийермо Дел Торо, един от малкото останали автентични автори в седмото изкуство – дори и да смятаме, че наградите „Оскар“ за последния му филм „Формата на водата“ са доста незаслужени.
Четете още за кино:
На „Три билборда“ разстояние от мъката и щастието
„Черната пантера“: Стъпка назад за Marvel преди големия финал
Колко струват „Всичките пари на света“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
