„Как се казвате?“
„Лара.“
„А фамилията ви?“
„Крофт.“
На лицето на поддържащия герой на екрана се изписва шок, а повечето хора в киносалона се подсмихват под мустак или се кикотят доволно от това, че разбират шегата. А тя звучи почти сякаш на екрана е самият Джеймс Бонд, нали?
Вероятно няма по-красноречиво доказателство за това каква икона в модерната попкултура е героинята Лара Крофт и колко разпознаваема е за всички.
Носителката на „Оскар“ Алисия Викандер прави дебюта си в легендарното амплоа с „Tomb Raider: Първа мисия“ и очаквано блести в ролята. Но дори и това да е водещата причина филмът да се препоръча лесно, далеч не е единствената.
ВИЖТЕ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ФИНАТА АКТРИСА В ЕКШЪН ГЕРОИНЯТА В ГАЛЕРИЯТА НИ
„Tomb Raider: Първа мисия“ е класически приключенски филм.
Да, точно така, това определение следва да пробуди у вас спомени за Индиана Джоунс и прочие смели екранни археолози. Ако през последните две десетилетия имаше повече направени филми по този зададен блестящ шаблон, „Tomb Raider: Първа мисия“ вероятно щеше да звучи като клише.
Но случаят не е такъв ли. Защо ли? Ами защото класическите приключенски филми през последните две десетилетия са били сведени до ленти като „Библиотекарят“ с Ноа Уайли, които дори не получават разпространение по киносалоните, „Съкровището“ с Никълъс Кейдж, които са се превърнали в Интернет шеги заради свръхколоритния изпълнител на главната роля, и, разбира се, злополучната четвърта част от поредицата „Индиана Джоунс“, която разочарова почти целия свят.
Вследствие на всичко това филмите от този тип – с повече пирамиди, пъзели, мистика и капани, отколкото куршуми и коли – вероятно излизат с честотата на добрите уестърни или, иначе казано, по веднъж на 1-2 години. За щастие, „Tomb Raider: Първа мисия“ е именно такъв и такъв би трябвало да бъде, имайки предвид първоизточника на сюжетното действие.
Лентата е адаптация на изключително успешна поредица от видеоигри, която бе рестартирана преди няколко години с нов имидж на главната героиня Лара Крофт. Киноиндустрията последва този пример и повери легендарното амплоа на Алисия Викандер, която е коренно различна като изпълнителка, а и като жена, от предишната актриса в ролята Анджелина Джоли.
Колкото сексуална и вулгарна е Джоли със зашеметяващия си външен вид, толкова елегантна и дискретна е Викандер със своите черти и своята по-скромна фигура; колкото филмите с Джоли залагаха на нейния сексапил с предизвикателни костюми и голи сцени, толкова филмът с
Викандер представя главната героиня като съвършено подготвен атлет, а не като сексуален обект.
Физическата форма на актрисата е изумителна. За подготовката ѝ наистина се изговори немалко, но крайният резултат на големия екран е наистина красноречив. Всеки мускул по тялото на Викандер, която преди често е залагала на своята нежна и деликатна фигура, изпъква, а екшън сцените, в които тя лично е изпълнила всички каскади, както беше пространно документирано в редица видеоклипове и новини, са заснети болезнено реалистично.
От фина красавица в екшън героиня. Как Алисия Викандер стана Лара Крофт
Именно снимките в Южна Африка на реални места за сметка на прекаленото използване на компютърно генерирани изображения допринася за класическата приключенска атмосфера на екрана. Но главната героиня далеч не е използвана единствено като боксова круша в сюжетното действие.
За повечето от страхотните умения и за атлетизма на Лара Крофт филмът дава задоволителни обяснения с въвеждащата част от историята и кратки предистории, вмъкнати на други места. Психологическият ѝ портрет на свой ред е обрисуван с лесно достъпни и драматично силни теми и мотиви от семеен характер.
Те са пренесени с убедителна и емоционална игра както от Викандер, така и от по-младите актриси, изпълнващи ролята на Лара като дете и като тийнейджър. Сред поддържащите изпълнители също така блести Доминик Уест в ролята на лорд Ричард Крофт, бащата на Лара, а Уолтън Гогинс компетентно изиграва озлобения и прагматичен антагонист в лентата.
На последно място, ако на други места четете за „дупки в сюжета“ и прочие претенциозни критични изрази, бих ви посъветвал да ги игнорирате. При цялото ми уважение към негативно настроените ми колеги, това е приключенски филм и адаптация на видеоигра – миниатюрни пропуски са абсолютно неизбежни и си заслужава да бъдат споменати само ако изваждат зрителя от магията на действието.
На мен поне такова нещо не ми се случи и пиковите моменти на напрежение дори извикаха тръпки по гръбнака ми. Същото може да се каже и за мой близък приятел въпреки факта, че е фен на поредицата видеоигри, върл геймър е от почти две десетилетия насам и е добре запознат с действието.
И, да, това означава, че с лекота ви препоръчвам за гледане „Tomb Raider: Първа мисия“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
