Четенето на книги е развлечение, което освен, че ни откъсва от реалността, ни обогатява както душевно, така и интелектуално. Разнообразието от жанрове и стилове дава свобода на всеки един да намери своето най-подходящо четиво. Но в света на литературата съществуват класики, които са любими на всеки, докоснал се до мистичните им светове и изпитал щастието и тъгата на героите им.
В предложенията ни за февруари се концентрираме най-вече върху класически произведения, които да сгреят душите ни в предпоследния месец от зимата.
„Брулени хълмове” – Емили Бронте
„Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето е лошо”
Шедьовърът на по-малката от сестрите Бронте първоначално е публикуван под псевдонима Елис Бел през 1847 година. Второто издание, подписано с нейното рождено име, излиза след смъртта ѝ, редактирано от по-голямата ѝ сестра и също писателка - Шарлот Бронте. "Брулени хълмове" се чете с голям интерес и до днес, като по романа са направени няколко кино версии, опера и балет.
"Брулени хълмове" разказва за преломните ситуации в човешкия живот и за това как емоциите са способни да ни погубят. Вплитайки в едно любов и омраза с неопределима страст и творчески замах Емили Бронте ни впуска в една завладяваща история, способна да ни изпепели.
„Хобит (Билбо Бегинс или дотам и обратно)” - Джон Роналд Руел Толкин
„В една дупка в земята живееше хобит”
Книгата, предхождаща трилогията "Властелинът на пръстените", е публикувана за пръв път на 21 септември 1937 година. "Хобит" първоначално е написан като приказка, но в последствие се превръща в роман и в един от най-големите шедьоври на фентъзи литературата. "Властелинът на пръстените" определено е най-запомнящото се произведение на Толкин, съживено във филмови ленти с участието на звезди от рода на Орландо Блум, Илайджа Ууд, Иън Маккелън, Виго Мортенсен и Шон Бийн. Но от друга страна прочитането на "Хобит" дава по-цялостна идея за атмосферата на Средната земя, която е светът, сътворен от самия Толкин.
"Хобит" ни позволява да погледнем по-навътре в душите на героите, които по-късно ще се появят и във "Властелинът". Историята на Билбо Бегинс ни учи да бъдем по-смели и да поемаме рискове, защото никога не знаем какво може да се крие зад отсрещния хълм.
„Чочарка” – Алберто Моравия
„Ще тръгна с първия срещнат, който ми каже: "Ще те заведа в Рим." И ще се омъжа за Рим, не за него”
Романът на италианския писател Алберто Моравия излиза на бял свят през 1957 година. Три години по-късно "Чочарка" вече тръгва по екраните с участието на една от най-забележителните актриси на всички времена - София Лорен. Действието в творбата на Моравия се развива по време на Втората световна война. Историята, която той ни разказва, е трагична и предизвиква чувства на омраза към това на какво е способен човек в кризисни обстоятелства.
Жестокостта и ужасът на войната са представени по най-детайлния начин, а трансформацията на Розета - дъщерята на главната героиня е показно за това как едно събитие е в състояние да преобърне мирогледа на човек и да го преобрази до неузнаваемост.
„Дон Кихот де ла Манча” – Мигел де Сервантес
„Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
"Дон Кихот де ла Манча" е първият роман от поредицата, която разказва историята на благородника Алонсо Кихано. "Дон Кихот", публикуван за пръв път през 1605 година, се смята за една от най-емблематичните творби в испанската литература. В следствие на четене на много романи за рицари Алонсо Кихано губи разсъдъка си и се самопровъзгласява за рицар, като по този начин заживява в един несъществуващ илюзорен свят.
Историята за Дон Кихот и Санчо Панса често е определяна като комична, но всъщност това е един роман, който описва най-дълбоките кътчета на човешката душа. Творбата на Мигел де Сервантес е разказ за самотата, надеждата и отношенията между хората. Неслучайно Шопенхауер определя "Дон Кихот де ла Манча" като един от четирите най-велики романа, писани някога.
„Бел Ами” – Ги дьо Мопасан
„Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество”
И в месеца на любовта нашето последно предложение е романът "Бел Ами" на френския автор Ги дьо Мопасан. Роман за лъжливата любов като средство да се издигнеш по-нагоре в социалната стълбичка. Творбата от 1885 година осъжда нравите на парижкото общество от 19-ти век и критикува липсата на морал и идеали в един свят на интриги и интереси.
"Бел Ами" е четиво, актуално и днес, което кара читателя да преосмисли своя душевен свят. Романът на френския автор е като една машина на времето, която доказва, че обществото не претърпява големи промени по отношение на душевното си развитие и борбите за власт и пари винаги са били и винаги ще си останат същите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!