Виктор Юго се ражда на 26 феврури 1802 г. в Безансон, Франция. Баща му е генерал от армията на Първата империя. Виктор е най-малкото от общо три деца в семейството.
По-голямата част от детството си прекарва в Париж, но често пътува до Неапол и градове в Испания, където службата отвежда баща му. Когато е на 11-годишна възраст се установява с майка си в Париж. Две години по-късно постъпва в пансион с брат си и там започва да пише първите си стихове.
От малък е много амбициозен и стремежите му са да стане или велик писател, или да се откаже от писането. Когато е на 15 години Юго участва в конкурс със свое стихотворение, но журито отказва да му присъди наградата, защото се съмнява, че може да напише такова стихоторение на тази възраст.
След първите му ранни успехи в литературата Юго се отказва от математиката, към която също има страст, и изцяло се насочва към писането. Първата си стихосбирка Odes издава, когато е на 19. Тя достига дори до крал Луи XVIII, който толкова се впечатлява, че отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка.
Майката на Виктор умира в същата година, в която той издава своята стихосбирка. Това събитие му се отразява много тежко, защото той е прекалено привързан към нея.
Година по-късно писателят се жени за Адел Фуше, от която има пет деца. Само едно от тях надживява Юго – най-малката му дъщеря Адел. Тя обаче страда от крехко психическо здраве и голяма част от живота си прекарва в специализирани клиники за лечение.
Известно време Юго посещава събиранията на литературния кръг „Сенакъл”, които оказват силно влияние върху неговото творческо развитие.
Семейството на Виктор и Адел Юго присъства на много светски събития и завързва контакти с известни личности в парижкото общество от този период като Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа.
Юго посвещава голяма част от живота си и на драматургията, като едни от най-добрите му пиеси са „Лукреция Борджия“ и „Мария Тюдор”.
Писателят участва активно и в политическия живот на парижкото общество, като през 1848 година е назначен за кмет на 8-ми район на града.
На 29 август 1876 година Виктор Юго произнася реч във френския парламент като коментар на потушеното Априлско въстание:
„Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ...“
След държавния преврат от 2 декември 1851 г. Юго напуска страната доброволно. Първоначално се установява в Брюксел, а по-късно се премества на остров Джърси, британско владение край френския бряг. По вина на критиките си към кралица Виктория той е прогонен от там и заживява на съседния остров Гърнси.
Следващите години се очертават като периода, в който създава едни от най-великите си творби, включително и романа „Клетниците”, по който са направени няколко филмови екранизации.
Завръщането на писателя във Франция се случва през 1871 г. след двайсет години прекарани в изгнание. През 1876 г. е избран в Горната камара на Сената. Две години по-късно обаче получава сърдечен удар и здравословното му състояние рязко се влошава.
Писателят умира на 22 май 1885 г. на улица Avenue de Saint-Cloud 124, която днес се казва „Виктор Юго”.
Виктор Юго ще остане в историята като една често критикувана и противоречива личност, която обаче поразявала всеки с изящния си талант.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
