К олективните действия често са ключът към големите промени, независимо дали става дума за намаляване на замърсяването и отпадъците или за това повече хора открито да споделят своите средства и успехи с другите.
Колективното действие обаче може да бъде свързано с определени социални различия. Това е така, защото изборът да действаме алтруистично може да бъде свързан с определен личен дискомфорт.
9 съвета за по-високо самочувствие
За да се справите с подобни проблеми, кооперирането и комуникацията са от ключово значение.
Едно от най-новите изследвания, публикувани в Rationality and Society, хвърля известна светлина върху най-добрия начин да накараме хората да ни сътрудничат в такива ситуации.
В света на икономиката решенията за сътрудничество често се изучават чрез игри в изолирана среда.
При една от този тип игри, участниците трябвало тайно да изберат колко от монетите, които притежават да сложат в публична банка, от която всички могат да се възползват. Интересното при тази игра е, че както в много други ситуации, тя показала несигурностите на всеки член на екипа, което е и основният източник на неразбирателството в екипа.
Дори ако отделен член на групата може да се кооперира добре, като споделя ресурсите си, той не може да бъде сигурен дали някой друг ще го направи.
Така че, ако си сътрудничите, вие поемате риск, което означава, че първият ход може да се разглежда като алтруистичен.
Може да е разочароващо обаче да осъзнаете, че има шанс другите да не ви помогнат. Това може да накара някои да изберат вместо да се нагърбят доброволно със задачи, изобщо да не помагат на колегите си по време на някоя задача, а след това все пак да се възползват от резултата.
Първият ход в тази посока се разглежда от учените като егоистичен.
И така, какво обикновено правят хората в такива ситуации?
Това зависи от факта какви други фактори вземат предвид хората, например социалния статус, който имат в групата, както и вида на ресурсите, от които се отказват.
В действителност, решения от този вид често се вземат в ситуации, които включват обсъждане с други хора. Тук комуникационният аспект може да бъде от решаващо значение. Комуникацията помага на членовете на групата да преценят намеренията на останалите и им дава възможност да убедят връстниците си да помогнат на останалите.
Това обаче всъщност представлява друга форма на несигурност. Знаем, че хората не винаги правят това, което казват.
Например, те могат да сигнализират, че притежават определени добродетели - да говорят по начин, който ги представя за учтиви и уважителни, без всъщност да възнамеряват да направят нещо в крайна сметка.
Говоренето не струва нищо
За да проучат влиянието на комуникацията върху кооперирането в работна среда, изследователи направили експеримент с 90 души в групи по пет.
Всеки член на групата трябвало да изпълни задача, която била свързана с пари - да стисне многократно устройство за хващане на ръка, за да получи всеки път малка награда.
Всеки от участниците можел да направи избор: Или да запази парите за себе си всеки път, или да ги внесе в груповата банка. Каквито и пари да се имало в груповата банка всеки път, те се умножавали по 1,5 - т.е. наполовина повече от това, което можело да се спечели индивидуално.
Два други важни елемента от експерименталната постановка помогнали на специалистите да разберат по-точно влиянието на комуникацията върху кооперативното поведение.
Участниците трябвало да изберат дали да си сътрудничат при определени обстоятелства.
В условието "възможно сигнализиране за положително качество" всеки член трябвало да заяви преди изпълнението на задачата колко пъти възнамерява да сподели спечелените пари, като след това му било казано, че тази информация ще бъде съобщена на останалите членове на групата.
Освен това, те им казали, че действителният брой пъти, в които всеки участник реши да сподели парите си, ще бъде съобщен на останалите членове на групата. В условието "летящ на сляпо" останалата част от групата не била информирана за това.
След като всеки член на групата изпълнил действителната задача, всичките петима членове влезли в групов онлайн чат, където можели да обсъдят задачата и информацията (поне за две условия), която им била представена.
След груповия чат те отново изпълнили задачата и на всеки от тях имал изплатена сумата, която той лично е спечелил, както и сумата, спечелена от групата.
И така, какво се случи?
Експериментът показал как знанието, че намеренията или действията на някого ще бъдат предадени на групата, имало значение. Но доколко разликата се определяла от това, което се обсъждало в груповия чат обаче?
Изследователите успели да открият пряка връзка и между това доколко групата постигнала консенсус да си сътрудничи и доколко действително си е сътрудничила. С други думи, когато хората казвали нещо, което помагало на групата да постигне консенсус, те в крайна сметка действали кооперативно.
В крайна сметка, проучването показало, че избягването на фрази, които не предизвикват двусмислие, помагало на хората да си сътрудничат.
Неяснотата относно размера на планирания принос: "Следващия път ще дам повече", и предлагането на условен принос: "Ще дам повече, ако и всички останали го направят", обичайно насърчава недоверието в групата и води до по-малко чувство за задължение у хората. В общи линии това попречило на способността на групата да постигне споразумение за сътрудничество.
