Р азвитието на технологиите прави изкуството все по-достъпно за хората. Те обаче още обичат да си играят с огъня. През последните две години дигитални изложби, представящи изкуството на Густав Климт, Винсент ван Гог, Клод Моне и други, буквално превзеха публичните пространства. Вече не е задължително човек да организира пътуване и да купи билет, за да види „Водните лилии“ на Клод Моне.
Ценителят на изкуството може да се разходи върху самите лилии и дори да послуша лекция на няколко езика.
Световните музеи предлагат виртуални разходки из залите си – за тези, които не желаят да излизат от дома си. Пандемията даде нов тласък на връзката между изкуството и технологиите. Макар да е факт едва от няколко години, дигиталното присъствие на изкуството вече е безусловно и институционално.
Активисти за защита на климата заляха картина на Моне (ВИДЕО)
Супа срещу "Слънчогледите"
Най-масовото навлизане на изкуството в градското пространство и в човешкото ежедневие явно не отнема от „аурата“ на физическите картини на големите майстори. Платна, оценени на десетки и стотици милиони долари, част от световноизвестни колекции, продължават да се възприемат като символ на властта.
В рамките на няколко дни климатични активисти хвърлиха доматена супа върху „Слънчогледите“ на Винсент ван Гог, картофено пюре върху „Купи сено“ на Клод Моне, и торта върху главата на восъчния Чарлз Трети в легендарния музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо.
През май тази година „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, намираща се в Лувъра, също беше вандализирана със сладкиш.
The attacks one culture are spreading.
— Visegrád 24 (@visegrad24) October 23, 2022
A week ago, “Just Stop Oil”-activists threw tomato soup on a Van Gogh painting in England.
Today, German climate activists attacked a Monet painting with liquified mashed potatoes. pic.twitter.com/bGfhv6SHaU
Последствията от физическите посегателства обаче са най-вече дигитални. Видеата от акциите в музеите се превръщат във вайръл. Досега не са известни изявления от присъствали на акциите в музеите случайни посетители, нито публично разкаяние и присъединяване към климатичната кауза от страна на политици и индустриалци.
А и климатичните екстремисти засега не извършват екстремни нападения. Благодарение на защитните стъкла, няма пострадали платна. Дори восъчната глава на Чарлз Трети не е повредена.
И все пак, хората с кауза явно са решили да прескочат въжето, ограничаващо посетителите на музеите.
Истории от миналото
Историята познава болезнени примери за истински екстремни нападения и разрушаване на изкуство. Доминират идеологическите причини. Благото на обществото е изтъкнато като фактор от нацистите през 30-те и 40-те години на XX век. Произведения на изкуството стават жертви на войната в Афганистан.
Климатични активисти заляха със супа "Слънчогледите" на Ван Гог (СНИМКИ/ВИДЕО)
През 2018 г. посетител в Третяковската галерия разбива с парче метал защитното стъкло на картината на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“ и поврежда част от платното. Нападателят не е съгласен с трактовката на историческите събития от страна на художника.
Скулптурата на Едвард Ериксен „Малката русалка“ – символ на Копенхаген, губи главата и ръката си при редица нападения от поставянето си през 1913 г., а през 2020 г. осъмва с надпис „Расистка риба“. Ироничен е фактът, че именно Ханс Кристиан Андерсен в края на живота си пише приказка-притча – „Най-невероятното“, посветена на желанието на човека да разруши велико произведение. Идеологическото нападение над изкуството е старо колкото самото изкуство.
Емоция или акция?
Емоционалната реакция при посегателството неизменно е толкова силна, че няма как да остане встрани от интереса на самите творци. През 2018 г. Банкси наряза своята картина „Момичето с балона“ по време на аукцион. Преди седмици Деймиън Хърст изгори свои картини в галерията си. Собствениците на изгорените картини ги запазват като блокчейни.
Благодарение на технологиите колекционерската страст може да намери и виртуална реализация. Посегателството върху музейни експонати – също.
