Н а 16-ти април 1917, Владимир Улянов, руски изгнаник, по-известен с революционния си псевдоним Ленин, пристига на Финландската гара в Петроград по заобиколен път от Швейцария, като преди това прекарва почти двадесет години чужбина, пише в „Ню Йорк Таймс” (The New York Times) Шон МакМикин, професор по история в Бард колидж и автор на книгата „Руската революция: Нова история”.
След пристигането си Ленин веднага прави сензация с пламенна реч и радикалната си политическа програма, известна като „Априлски тезиси”. Руската и световната политика се променят завинаги.
От Иосеб Джугашвили до Йосиф Сталин: житейският път на съветския лидер в снимки
Последната снимка на Владимир Ленин
Той се връща в родната Русия през Германия при очевидното съдействието на германското Върховно командване. По това време обаче Германия и Русия са във война.
Противниците на Ленин го обвиняват, че е германски агент - обвинение, което остава спорно, твърди историкът.
„Ако някога се докаже, че Ленин е действал по поръчение на германския Райх през 1917 г., последствията за нашето разбиране за Октомврийската революция и за съветския комунистически режим, който е нейно следствие и който продължава до 1991 г., ще бъдат дълбоки”, смята МакМикин. „Това би било равносилно на най-голямата операция за оказване на влияние, в сравнение с която днешните опасения за руска намеса в изборите на Запад, включително и последните президентските избори в САЩ, изглеждат безобидни”.
„В известен смисъл, не е имало нищо особено ново в германския заговор да се подкопае вражеско правителство по време на война”, пише МакМикин.
Векове наред Великите сили играят тази игра. В Германия дори са измислили дума за такъв тип операции за оказване на влияние - революционизираща политика (Revolutionerungspolitiк).
Сред руските революционери Ленин не е бил единственият получател на германска помощ, но е бил най-важният.
Той се отличава с фанатичното си противопоставяне на войната и с подкрепата си за независимостта на Украйна, която е една от основните цели на Централните сили, водени от Германия.
Идеята на Ленин, известна като „революционно пораженство”, е била толкова взривоопасна, че германското Министерство на външните работи се намесва, за да предотврати разпространението ѝ сред войниците на фронта, опасявайки се, че тя ще доведе до арестуването на членове на болшевишката партия от царското правителство за държавна измяна.
Твърди се, че Ленин е пътувал през Германия в „пломбиран” влак, който е отворен чак в Русия. Това, според МакМикин, е удобен мит.
Всъщност влакът не е бил запечатан. Ленин е слизал от него няколко пъти и е нощувал в хотел в град Засниц (Мекленбург-Предна Померания). Според свидетели той даже е държал политическа реч на германска територия в лагер за руски военнопленници.
След завръщането си в Русия Ленин не крие своите антивоенни възгледи. „Априлските тезиси” призовават за свалянето на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция. А болшевишки активисти издигат антивоенни плакати, които открито призовават за побратимяване с врага: „Немците - наши братя“
През юли Ленин и други болшевики са обвинени в държавна измяна и организиране на въоръжено въстание. Много свидетели са били готови да дадат показания за банкови преводи от Стокхолм, за изпиране на пари чрез немски внос, за германско финансиране на болшевишкия в. „Правда”. Тогава Ленин бяга във Финландия, а повечето му другари са арестувани.
Всичко е било готово за зрелищен показен процес. Той обаче в крайна сметка не се състои, тъй като министър-председателят на временното правителство Александър Керенски през август амнистира мнозинството от болшевиките, защото се нуждае от тях за потушаване на бунта на Корнилов.
„С тази недалновидна постъпка Керенски позволява на болшевишката военна организация да се превъоръжи. Така те получават оръжието, с което два месеца по-късно го свалят”, пише МакМикин.
А когато Ленин идва на власт, той далеч не е предпазлив в отношенията си със своите германски спонсори. Една от неговите първи стъпки е да изпрати телеграма до военното командване на Източния фронт с предложение за безусловно прекратяване на огъня.
Когато суровите условия на последвалия Брест-Литовск договор са обявени в Петроград през 1918 г. - включително отцепването на Украйна и балтийските държави от Русия, Ленин е посрещнат с викове „Свалете предателя!”, „Юда!” и „Немски шпионин!”
Въпреки липсата на безспорни доказателства за последното твърдение, от данните, събрани от отдела за правосъдие на Керенски, голяма част от които едва наскоро бяха открити в руските архиви, става пределно ясно, че Ленин е ползвал германска логистична и финансова подкрепа през 1917 г. и че неговите действия - от антивоенната агитация в руската армия до съгласието за безусловно прекратяване на огъня, са служели на интересите на Берлин, посочва МакМикин.
В последствие подобни тактики са използвани многократно. Самият Ленин помага за основаването на комунистическия интернационал, който в продължение на почти четвърт век има за основна цел да свали капиталистическите правителства по целия свят с революции като тази в Русия.
Нацистите играят подобна игра в Австрия и Чехословакия през 1938 г., преминавайки към открита война през 1939 г., когато заедно с СССР си поделят Полша.
В последствие Съветският съюз и Съединените щати превръщат революционизиращата политика в изкуство през втората половина на XX век, водейки глобална война посредством държави-сателити.
Сега, смята МакМики, изглежда, че се води нова „студена война”, макар и с различни идеологически елементи, в която Кремъл използва популисткия национализъм, а Европа и САЩ отвръщат с либерализъм, заемайки почти противоположни роли на тези от средата на миналия век.
За разлика от Русия през 1917 г. обаче бюрокрациите на власт днес, независимо дали във Вашингтон, Париж, Берлин или Москва, изглеждат прекалено силно укрепени, за да станат жертва на един нов Ленин. Или поне трябва да се надяваме да е така, смята МакМики.
The Dilemmas of #Lenin review – excellent reading. https://t.co/etUmLs4SCd
— François Bogliacino (@Millo_81) June 22, 2017
