Н а 2 декември 1804 г. Наполеон Бонапарт е коронован за император на Франция в парижката катедрала „Нотр Дам“, когато е 35-годишен. Той е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император на французите под името „Наполеон I Велики“ от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г.
Завоювал военната си слава по време на Революционните войни, след идването си на власт Наполеон чрез завоевания или съюзи установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа в течение на Наполеоновите войни, до поражението си в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г.
По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни, преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.
Доктрината „Монро“
Доктрината „Монро“ е геополитическа концепция, направлявала външната политика на САЩ и определяла обсега на интересите им в Западното полукълбо през по-голямата част на XIX и началото на XX век. Принципите на доктрината са изработени от държавния секретар Джон Куинси Адамс и провъзгласени от президента Джеймс Монро в годишното му обръщение към Конгреса на 2 декември 1823 г.:
- недопускане на европейска колонизация в Северна и Южна Америка („американският континент не трябва да се разглежда в бъдеще като обект на колонизация“, всеки опит от европейска страна за налагане на нейната политическа система в западното полукълбо ще се смята за заплаха за „мира и безопасността“ на Съединените щати)
- ненамеса в делата на съществуващите европейски колонии и територии, зависими от Европа
Доктрината „Монро“ затвърждава изолационизма (избягване на политически съюзи и обвързване с други държави), който Съединените щати спазват спрямо Европа от възникването си като държава, но наред с това заявява намеренията им за търговска експанзия в Латинска Америка за заплаха за „мира и безопасността“ на Съединените щати. Доктрината издига парадигмата за надмощие на САЩ на американския континент на първо време с териториални претенции за Куба и Тексас.
Пабло Ескобар
На 2 декември 1993 г. умира колумбийският престъпник Пабло Ескобар. Пабло Емилио Ескобар Гавирия е известен колумбийски наркобос. Смятан е за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята. Толкова забогатява от търговията с наркотици, че списание „Форбс“ го нарежда на 7-о място в списъка на най-богатите хора за 1989 г.
Често наричан „Краля на кокаина“, Ескобар се превръща в най-богатия престъпник в историята, след като натрупва 30 милиарда долара, докато наркокартелът му установява монопол върху търговията с кокаин в САЩ през 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
На 2 декември, ден след 44-тия си рожден ден, след като 16 месеца се укрива от властите, Ескобар говори със сина си по телефона от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи, които се опитват да го локализират чрез трилатерация. В 15:03 ч. той спира и влиза в къща, продължавайки да говори със сина си по телефона.
В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега, ще трябва да чакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата, а Ескобар дочува стъпки и казва на сина си, че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона, той взема пистолета си. Ескобар и телохранителят му произвеждат няколко изстрела, след което скачат през прозореца върху съседния покрив. Двамата са убити от властите, докато бягат. Ескобар е прострелян на три места, като единият куршум попада смъртоносно в главата му.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
