К акво правите, когато най-търсеният човек във вашата страна се окаже и един от най-богатите и могъщи хора на планетата? За властите в Колумбия отговорът бил следният: сключвате сделка. Това е разказ за една от най-странните и необичайни сделки в историята на престъпността.
Пабло Ескобар, милиардерът, главен изпълнителен директор на огромна бизнес империя - макар и незаконна и напоена с много кръв - получил разрешение да създаде собствения си затвор, направен по поръчка, на ниско място с изглед към град Меделин. Наречен „Катедралата“, той разполагал с всички предимства и лукса на имение на знаменитост - футболно игрище, хидромасажна вана, гигантска къща за кукли и модерна кухня. Точното място за един кокаинов крал, който има да излежава присъдата си и да се чувства в безопасност, че никога няма да бъде екстрадиран в Съединените щати.
How Pablo #Escobar Made His Own Prison Palace...Pablo Escobar's Drug Empire & The #Narco Wars 👉
— Infographics Archive (@Infographics4u) June 8, 2022
https://t.co/2ROafiD971 pic.twitter.com/QRjGZGJNoW
Доброволното предаване на най-известния престъпник в света през 1991 г. не било точно раздаването на справедливост, каквато много от жертвите на Ескобар искали. Това бил резултат от сложни преговори, като Ескобар смятал, че - след години като беглец и в постоянна опасност да бъде елиминиран от своите също толкова яростни съперници - е по-добре да влезе в сигурната прегръдка на властите. Отвсякъде личало, че той получил по-добрата част от сделката. Властите може технически да са хванали скандалния Пабло Ескобар, но той щял да живее в сигурност и лукс, защитен от вражески картели, с охрана, която на практика се удвоила в комплекс, който бързо бил наречен „хотел Ескобар“. И всичко това съвсем не означавало, че престъпните му операции били приключили. Ситуацията била далеч от това. Освен че бил удобно място за почивка и забавление на неговите ВИП приятели, „Хотел Ескобар“ се превърнал в новото седалище на неговата бизнес империя - факт, който засрамил правителството дотолкова, че да предприеме действия.
По време на краткия си и странен престой в неговия затвор-дворец, Ескобар станал известен с екстравагантните си събирания. Както по-късно си спомня неговият лейтенант Попай Веласкес, веднъж поканили колумбийския национален отбор по футбол на обяд, по време на който развълнуваният наркобарон се заяждал с играчите, докато пазачите на затвора сервирали напитки като сервитьори. След това за рождения ден на Ескобар в комплекса били донесени хайвер, сьомга и всякакви други деликатеси, както и редовните групи проститутки и кралици на красотата, които да забавляват мъжете, поканени да се забавляват и да празнуват.
За Ескобар всичко това било забавно. Но дори и на него не можело да му се размине подобно поведение за дълго и нещата стигнали до своя връх, когато той бил замесен в убийствата на двама от своите подчинени. Те били убити точно там, в „Катедралата“, заради спор за заплащане и именно това деяние в рамките на така нареченото задържане подтикнало правителството да натисне Ескобар.
Било решено той да бъде преместен от луксозния си замък в конвенционална килия и това не се харесало на краля и хората му. Когато началникът на затворите и заместник-министърът на правосъдието пристигнали в „Катедралата“, за да задържат ефективно Ескобар, въоръжените му хора далеч не били уплашени. Гореспоменатият Попай Веласкес размахал картечен пистолет в лицата на служителите, заричайки се да ги избие на място.
ЖИВОТЪТ НА ПАБЛО ЕСКОБАР
"Бляскав" народен герой и безмилостен убиец, Пабло Ескобар преминал от обикновен крадец на коли до шеф на една от най-големите престъпни империи в света. Това е историята на краля на кокаина.
Начинаещ мафиот
Роден на 1 декември 1949 г. в покрайнините на Меделин, Колумбия, Пабло Ескобар по-късно твърдял, че бил затънал в бедност, в опит да създаде легенда около себе си за бедното дете, което справило добре. Всъщност семейство Ескобар били част от висшата средна класа - баща му бил фермер и притежавал много земя, докато майка му била учителка и основала начално училище.
In the late 1970s and early ’80s, Escobar decided to build his own lavish prison, known as “La Catedral,” after striking a deal with the Colombian government.
— Time Capsule Tales (@timecaptales) November 22, 2023
Rather than a prison, La Catedral was more like a luxury resort, equipped with a soccer field, bar, and even a… pic.twitter.com/y5EDj9wCNk
Младият Пабло със сигурност не бил част от света на родителите си. Нетърпелив за пари и слава, той попаднал в среди, в които се занимавали с незаконни дейности още в тийнейджърските си години. Историята, която се разказвала обаче, като някакъв вид апокриф, е, че започнал да краде надгробни плочи и да ги продава.
Започнал да печели пари от крадени коли и от откупи от семействата на жертвите на отвличане. Процъфтяващият престъпник проявил склонност към случайното насилие и развил вкус към марихуаната. Въпреки че се превърнал в една от фигурите, отговорни за популяризирането на кокаина в нощните клубове, свърталищата на Уолстрийт и сред висшето общество, самият Ескобар не използвал белия прах.
Създаване на империя
Нарастващата популярност на кокаина през 70-те години на миналия век предоставила златна възможност за предприемчивия млад Пабло Ескобар. В края на краищата той вече използвал добре установени маршрути за контрабанда на марихуана в Северна Америка и те можели бързо да бъдат преустроени в тайни канали за разпространение на кокаин. Използвани били всякакви техники за транспортиране на белия прах, от опаковането му в телевизори до карането на куриери да поглъщат презервативи пълни с материала.
За да увеличи максимално печалбите и влиянието си в Колумбия и извън нея, Ескобар сключил съюзи с други наркотрафиканти, създавайки известния картел Меделин. В разцвета си бил отговорен за около 80% от целия кокаин в Съединените щати - почти монопол, който носел зашеметяващи печалби.
Ескобар поддържал статута и сигурността си, като предоставял на правителството и служителите на правоприлагащите органи проста сделка: „plata o plomo“ („сребро или олово“). С други думи или приемате подкуп, или куршум.
Ескобар политикът
Добре смазаната машина на картела Меделин направила Ескобар толкова невероятно богат, че той влязъл в списъка на милиардерите на Forbes седем поредни години. Сред многобройните му имоти било огромното имение Hacienda Nápoles с плувни басейни, изкуствени езера, велосипедни пътеки и частна зоологическа градина, населена с носорози, лъвове и хипопотами. Над вратата водеща към имението, бил поставен малкият самолет, който направил първите доставки на наркотици за империята на Ескобар.
Ескобар също инвестирал несметни милиони в бедните квартали на Меделин, изграждайки жилищни комплекси, спортни площадки и училища. Подобни филантропични жестове накарали мнозина да го възприемат като съвременния Робин Худ и му помогнали да постигне успех в друга сфера - политиката.
След като вече си купил влияние сред политиците, Ескобар станал член на градския съвет на Меделин през 1978 г. и бил избран на позиция в Камарата на представителите на Колумбия през 1982 г. Това не само задоволило егото на Ескобар, но и му дало съдебен имунитет, което означавало, че той на практика бил извън границите на обхвата на колумбийското законодателство.
Освен това му позволило да лобира срещу това Колумбия да има споразумения за екстрадиция със Съединените щати. Перспективата да бъде преследван от американски съд, където влиянието му нямало да се усети било единственото нещо, от което Ескобар наистина се страхувал.
Дворец за затвор
Ескобар се сблъскал с опозиция от колеги политици, които го нарекли краля на подземния свят, какъвто така или иначе бил. Един от враговете му, министърът на правосъдието Родриго Бонила, бил убит по заповед на Ескобар през 1984 г. - шокиращ акт, който подтикнал колумбийското правителство да предприеме действия срещу наркотрафикантите и да сключи споразумение за екстрадиране със САЩ.
Последвали още кръвопролития, като едно от най-възмутителните действия на Ескобар било бомбардирането на пътнически самолет през 1989 г. след неуспешно политическо убийство, което отнело живота на 107 души. Нещата скоро се усложнили за краля, който отчаяно опитвал да избегне екстрадирането си в САЩ и договорил предаването си на колумбийските власти през 1991 г.
🎙️ Diego Maradona: "In 1991, Pablo Escobar invited me to play football with him in prison. We played a match and everyone had fun. The place was like a luxury hotel.
— Football Tweet ⚽ (@Football__Tweet) November 25, 2023
Later, we partied with beautiful girls. All of this in a prison ... I couldn't believe it." 🇦🇷 pic.twitter.com/5kSXmIIjgK
В може би най-дръзкият ход на който и да бил престъпник някога, Ескобар настоял присъдата му да бъде излежана в затворническа крепост. Там той разполагал със собствено футболно игрище и джакузи, а мястото станало известно като „Катедралата“ и „Хотел Ескобар“. Там той продължил да управлява империята си, като същевременно получавал гурме храна и проститутки и организирал хедонистични партита.
Но въпреки изключителния успех и времето на краля изтичало.
Убийството на Пабло Ескобар
Най-накрая на властите им писнало от изпълненията на Ескобар в затворническия му дворец и решили да го преместят в истински затвор. Това накарало Ескобар да избяга, но това бягство не продължило дълго.
На 1 декември 1993 г. Ескобар отпразнувал своя 44-ти рожден ден в скривалището си, като ядял торта и направил съдбовно телефонно обаждане към своите роднини. Властите успели да проследят обаждането и да изпратят армия въоръжени полицаи на мястото още на следващия ден.
Хванат напълно неподготвен, Ескобар грабнал оръжията си и се промъкнал към покрива, където бурният му живот завършил след кратка престрелка.
Погребението на Ескобар привлякло десетки хиляди опечалени, които все още го възприемали за своя Робин Худ. Това е репутация, която мнозина се пазят и до днес.
