Имат ли насекомите съзнание

М иналото лято пеперуди бяха снесли яйца върху една от зелките в градината ми. Тъй като не исках да използвам инсектицид, оставих гъсениците, добре прикрити в зелените листа, намира. Скоро те изядоха цялата зелка, след което всички умряха от глад.

Това ясно показва факта, че еволюцията е безличен естествен процес, който няма никакво отношение към благоденствието на отделните същества.

Ето защо понякога се чудя как могат теистите да наблюдават света с убеждението, че той е създаден от някой всемогъщ и всезнаещ, който в същото време е добър и достоен за преклонение и молитви? Пише Питър Сингър, професор по биоетика в Принстънския университет.

Християните традиционно обясняват човешкото страдание като резултат на първородния грях на Адам, на който всички ние сме наследници.

Но гъсеници не са произлезли от Адам. Според Декарт „решение на този проблем е да се отрече, че животните са способни да чувстват болка“. Когато става въпрос за котки, кучета или коне обаче малко хора биха могли да приемат гледната точка на Декарт, дори по времето, когато той е живял (1596-1650 г.)

В наши дни научните изследвания на анатомията, физиологията и поведението на бозайниците и птиците обективно противоречат на тезата на Декарт. Но ние можем поне да се надяваме, че гъсениците са неспособни да страдат съзнателно.

Насекомите нямат централен мозък. Вместо това нервни възли, наречени ганглии, контролират различните части на телата им. Ето защо е лесно да си представим, че насекомите нямат съзнание.

Но скорошно изследване, публикувано в Бюлетина на Националната академия на науките на САЩ, отхвърля тази общоприета идея. Учени от университета „Макуаъри“ в Австралия доказват, че дори насекомите са способни на субективни преживявания.

Те имат централен ганглий, който подобно на средния мозък на бозайниците, се занимава с обработка на сензорната информация, избор на цели и насочване на действията. Той може също така да осигури капацитет за субективно преживяване.

Насекомите са много голяма и разнообразна категория същества. Пчелите имат около един милион неврони, което не е много в сравнение с човешките приблизително 20 милиарда неокортикални неврони, да не говорим за 37-те милиарда, открити наскоро в неокортекса на кит.

И пчелите са пристрастени към кофеина

Пчелите майки ваксинират всичките си бебета

Без пчели ще умират по още 1,4 млн. души годишно

Но все пак невроните на пчелите са достатъчни, за да могат да изпълняват сложния си въздушен танц, с който предават информация за посоката, разстоянието, вида на цветята, наличието на вода или потенциалните места, подходящи за създаване на кошер.

Гъсеници, доколкото знаем, не проявяват такива способности. Но те все още могат да бъдат достатъчно осъзнати, за да страдат.

Ами растенията - дали те изпиват болка? До този момент няма никакви доказателства за това. А и те не разполагат с необходимите нервни структури за формиране на съзнание. Същото се отнася и за най-простите животни, като медузите.

Според Института „Смитсониън“ във всеки момент на света живеят около 10 квинтилиона отделни насекоми. Представете си обема на съзнателната дейност, която се осъществява, ако всички те имат съзнание.

Не знаем много за субективните преживявания на насекомите. Може би за гъсениците си е струвало да преживеят удоволствието да пируват със зелката и това да е осмислило жизнения им път или по-скоро не.

Ние сме склонни да се присмиваме на джайнистките монаси, които метат внимателно мравките от пътя си, за да не ги стъпчат. Изглежда обаче става въпрос за съвсем логичен акт на състрадание.

Това не означава, че трябва да започнем кампания за правата на насекомите. Все още не знаем дали всички те са способни на субективни преживявания. Но трябва да се замислим за света, в който живеем и за страданието, което причиняваме на другите живи същества.