Има ли живот след смъртта

П етте големи религии дават различни отговори на въпросите за Страшния съд, душата и отвъдното, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle)

Според християните след смъртта душата напуска тялото. После тя отива в Чистилището, където бива отсъдено дали да попадне в Рая или в Ада. В повечето християнски общности се вярва, че ако погребалните ритуали не бъдат извършени правилно душата може да остане на непречистена, да витае и дори да се превърне в зъл дух. Тези вярвания, които не са канонични, са в основата на легендите за вампирите. На Балканите се е смятало, че това са зли духове, подобни на сенки, които нападат живи хора.

Прераждането на душите

Минали прераждания, карма и бъдещи животи са записани на палмови листа

Тайната на задгробния живот (видео)

Душата според канона обаче възкръсва с настъпването на Страшния съд. От XIV век насам християните вярват, че душите на праведниците не чакат до Страшния съд, за да се срещнат с Бог.

Щом настъпи Страшният съд ще се отворят гробовете и хората ще възкръснат за нов живот. Християните вярват, че тъкмо това ще стане в деня, когато Господ ще отсъди дали хората са живели почтено и в правата вяра. Многобройни средновековни картини показват как праведниците се въздигат на небето, а грешниците потъват в пъкъла.

Мнозина християни вярват, че тогава ще настъпи Божието царство, където няма да има никакви злини - така, както го е оповестил Исус.

Според исляма след смъртта ангел отделя душата от тялото. Покойният изучава книгата на своя живот и прави равносметка на вярата и на делата си. След строг разпит ангелите оповестяват дали покойникът има място в Рая. В противен случай го наказват още в гроба. Мюсюлманите, умрели за вярата си, попадат направо в Рая. Според исляма, може да има както духовно, така и материално възкръсване.

В деня на Страшния съд при мюсюлманите доброто получава награда, а злото - наказание. Част от мюсюлманите вярват, че Господ ще прояви милосърдие, други се опасяват, че дяволът ще донесе хаос. В крайна сметка всички вярват, че неверниците ще бъдат унищожени, а праведните - спасени.

В Райските градини правоверният мюсюлманин ще намери всичко, за което мечтае душата му: реки от вино, скъпоценности, одежди. За него ще се грижат девици и юноши, а отгоре ще се излива Божията благодат. Мюсюлманските теолози нямат единно становище по въпроса дали праведниците лично ще видят Аллах.

Според юдейската религия, Господ взима при себе си духа и душата на човека. Тялото почива в гроба, докато Бог не го призове да се върне от мъртвите. Мнозина последователи на юдейството вярват в материалното си възкресение. Тъкмо поради това в тази религия особено тачат покоя на мъртвите и се грижат за поддържането на гробовете.

Не всички последователи на юдаизма вярват, че след смъртта ги чака Божи съд. Близките оплакват покойниците и се молят на Бог, за да го омилостивят. Чак в късната фаза от развитието на юдейската религия се появява идеята за Ада.

В юдаизма се вярва, че един ден в целия свят ще се възцари Царството на Месията, а пророк Илия ще възвести началото му. В това царство вече няма да има омраза, завист и конкуренция, а праведниците ще бъдат огрявани от Божията светлина.

Според индуизма след смъртта започва кръговратът на преражданията, които могат да се повтарят безброй пъти. Според схващането за кармата, от всеки живот в следващия се предава една непреходна субстанция, която надживява смъртта. А крайната цел е тази субстанция да се измъкне от изтощителния кръговрат.

В индуизма не познават Страшния съд. В тази религия човек тъй да се каже сам се съди чрез своите дела. Тъкмо неговите дела приживе предопределят кармата му. Добрините и злините, които върши, предрешават в какво ще се прероди. Дългият кръговрат на преражданията служи за пречистване.

На края на реинкарнационния цикъл индуистите ги очаква мир и единение с абсолюта на Божественото. Когато приключи с преражданията, индуистът ще се завърне към състояние на пълно и хармонично щастие.

Според будизма след смъртта човек се преражда - като човек, животно или растение. Онова, което Буда нарича „жажда”, поддържа този кръговрат. Не съществува душа или някаква непреходна субстанция, всички измерения на човешката личност са тленни и възобновяеми.

Будистите също вярват, че бъдещето зависи единствено от човешките дела. Добрият човек може в развитието си да достигне дори божествено равнище или да стане поне полубог или дух. Ако обаче си вършил зло, в следващия живот ще стане демон или призрак.

Будистът постига нирвана, когато чрез житейския си път успее да разкъса кръговрата на преражданията. Нирваната е състояние на окончателна наслада, когато човек е преодолял както страданията, така и всички свои желания и копнежи. Будистите вярват, че с медитация тя е постижима още приживе. Според едни тя е празнота, според други - просветление.