П роучване, публикувано в научното списание Communications Psychology, изследва влиянието на осветлението върху сънливостта и когнитивните функции.
Учените установяват, че хората, които се намират в по-ярка среда, показват по-бързи реакции и по-ниски нива на сънливост.
Изследването е обхванало 58 възрастни от Обединеното кралство и е продължило седем дни. Всички участници са били работещи хора, без нарушения на съня и без история на междуконтинентални пътувания.
Личното излагане на светлина е било наблюдавано непрекъснато чрез сензор, носен на китката, който е измервал биологично значимите нива на осветеност на всеки 30 секунди. Участниците са водели обичайния си начин на живот. Времето на заспиване и продължителността на съня са били записвани ежедневно.
Когнитивните показатели и нивата на сънливост са били оценявани чрез приложение за смартфон няколко пъти дневно, по избор на участниците. Задачите са включвали тест за психомоторна бдителност (способността за реагиране на прости, но редки стимули), задача за работна памет, задача за визуално търсене, както и оценка на субективната сънливост. Участниците са били тествани и за чувствителност към светлина.
Общо участниците са попълнили над 1400 субективни оценки на сънливостта и са изпълнили повече от 1300 сесии с когнитивни задачи. Изследователите са регистрирали широк диапазон от резултати, свързани с бдителността и когнитивното представяне.
Субективната сънливост е била тясно свързана с циркадните ритми, както се очаква, като е достигала пик малко след събуждане и се е увеличавала отново по-късно през деня.
Продължителността на съня умерено е намалявала сънливостта през деня, докато общата будност и конкретното време от деня са оказвали по-слабо влияние върху когнитивните функции.
Скорошното излагане на светлина е било свързано с по-ниска субективна сънливост и по-бързо време за реакция. По-продължителното излагане на светлина през предходните 30 до 120 минути е било асоциирано с по-ниски нива на сънливост, по-бързо време за реакция при задачи за бдителност и по-добри резултати при задачите за работна памет. Макар ефектите да са умерени, тази връзка остава стабилна дори след отчитане на продължителността на съня и циркадните ритми.
Участниците, които са били изложени на по-ярка и по-постоянна светлина, са се представили по-добре при определени задачи, особено при визуалното търсене и тестовете за бдителност.
Подобни проучвания са провеждани и преди, но по-голямата част от наличните доказателства идват от лабораторни условия и не е ясно доколко резултатите могат да бъдат приложени в реалния живот. Това изследване предоставя данни именно от реална среда.
Днес хората прекарват значителна част от времето си, изложени на изкуствена светлина, която често е недостатъчна през деня и прекомерна вечер. Поради това разбирането как ежедневното излагане на светлина влияе върху когнитивните функции е от съществено значение за работната продуктивност, безопасността, образованието и здравето на мозъка.
Авторите отбелязват, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка и че поради малкия размер на извадката резултатите не могат да бъдат обобщени за цялото население.
