Е вропейските съюзници и Канада инвестират милиарди долари в помощ за Украйна и са се ангажирали да увеличат значително бюджетите си за отбрана.
Въпреки тези усилия обаче през последната година репутацията на НАТО на сплотен съюз под егидата на САЩ понесе сериозен удар, който се отрази на доверието в 32-членната организация.
Разривът беше най-очевиден по повод многократните заплахи на американския президент Доналд Тръмп да завземе Гренландия, полуавтономна територия на съюзника в алианса Дания. По-наскоро, пренебрежителните коментари на Тръмп за войските на съюзниците му от НАТО в Афганистан предизвикаха ново възмущение.
В стремежа на Тръмп към Гренландия, НАТО е първата жертва
Макар напрежението около Гренландия да е утихнало, засега, вътрешните раздори сериозно подкопават способността на най-големия световен алианс за сигурност да възпира противниците си, казват анализатори.
"Този епизод е важен, защото премина граница, която не бива да бъде пресичана“, заявява София Беш от мозъчния тръст "Карнеги Европа" в доклад за кризата в Гренландия: "Макар и да не се стигна до употреба на сила или санкции, това сътресение отслабва алианса трайно."
Напрежението не остана незабелязано от Русия. Всяко възпиране на Русия разчита на това, че президентът Владимир Путин е убеден, че НАТО ще отвърне, ако той пренесе войната си извън границите на Украйна. В момента не изглежда да е така.
Триумфът на Путин: Русия гледа с насмешка как Гренландия разкъсва НАТО отвътре
"Това е голям катаклизъм за Европа и ние го следим внимателно", отбеляза руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица.
Критикувани от десетилетия от американските лидери за ниските разходи за отбрана и гневно атакувани за това от Тръмп, европейските съюзници и Канада се съгласиха през юли да увеличат значително средствата и да започнат да инвестират 5% от брутния си вътрешен продукт в отбрана.
Това обещание имаше за цел да отнеме възможността за упреци от страна на Тръмп. Съюзниците ще изразходват толкова от икономическия си продукт за основна отбрана, колкото и САЩ – около 3,5% от БВП – до 2035 г., плюс още 1,5% за проекти, свързани със сигурността, като модернизиране на мостове, летища и морски пристанища.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства тези обещания като знак за доброто състояние и военната мощ на НАТО. Наскоро той заяви, че "по същество благодарение на Доналд Тръмп алиансът НАТО е по-силен от всякога".
"Това е сериозно и Европа е уплашена"
Въпреки че голяма част от работата му е да гарантира, че Тръмп няма да извади Вашингтон от Северноатлантическия пакт, както Тръмп от време на време заплашва, ласкателствата му към американския лидер понякога предизвикват загриженост. Рюте категорично отказва да говори за разрива по въпроса за Гренландия.
Организацията на Северноатлантическия договор е създадена през 1949 г., за да противодейства на заплахата за сигурността в лицето на Съветския съюз по време на Студената война, а нейното възпиращо действие се подкрепя от силно американско военно присъствие в Европа.
Алиансът е изграден върху политическото обещание, че атака срещу един съюзник трябва да бъде посрещната с отговор от всички останали – колективната гаранция за сигурност, заложена в член 5 от устава му.
Той се основава на убеждението, че териториите на всички 32 съюзници трябва да останат неприкосновени. Плановете на Тръмп за Гренландия подриват именно този принцип, въпреки че член 5 не се прилага при вътрешни спорове, тъй като може да бъде задействан само с единодушно решение.
"Вместо да укрепват нашите съюзи, заплахите срещу Гренландия и НАТО вредят на интересите на самата Америка", написаха в статия в "Ню Йорк Таймс" две американски сенаторки – демократката Джийн Шахийн и републиканката Лиза Мъркауски.
"Изявленията, че САЩ ще завземат или принудят съюзниците си да продадат територия, не са израз на сила. Те са израз на непредсказуемост, отслабват възпиращия ефект и дават на нашите противници точно това, което искат – доказателство, че демократичните съюзи са крехки и ненадеждни", заявиха те.
Още преди Тръмп да засили заплахите си да поеме контрола над Гренландия, европейските му съюзници никога не са били напълно убедени, че той ще ги защити, ако бъдат атакувани.
Републиканецът заяви, че не вярва, че съюзниците ще му помогнат, и наскоро предизвика още по-голямо недоволство, когато постави под съмнение значението на мисията на европейските и канадските войски, които се сражаваха и даваха жертви редом с американците в Афганистан. По-късно президентът частично оттегли думите си.
По време на изслушване пред Комисията по външни работи на Сената американският държавен секретар Марко Рубио отхвърли критиките, че Тръмп подрива устоите на алианса.
"Колкото по-силни са нашите партньори в НАТО, толкова по-голяма гъвкавост ще имат САЩ, за да защитят интересите си в различни части на света", каза той. "Това не е изоставяне на НАТО. Това е реалността на XXI век и на един свят, който се променя."
Въпреки разговорите в алианса за увеличаване на разходите Москва изглежда не се плаши. Шефът на външната политика на ЕС Кая Калас заяви тази седмица, че "стана болезнено ясно, че Русия ще остане сериозна заплаха за сигурността в дългосрочен план".
"Ние се защитаваме от кибератаки, саботаж срещу критична инфраструктура, чужда намеса и манипулиране на информацията, военни и териториални заплахи и политическа намеса“, заяви тя в сряда.
Властите в цяла Европа съобщават за подривни действия и полети на неидентифицирани дронове над летища и военни бази. Установяването на виновниците е трудно, а Русия отрича отговорност.
В речта си в края на годината Рюте предупреди, че Европа е изложена на непосредствена опасност.
"Русия върна войната в Европа и ние трябва да сме подготвени за война с мащабите на тази, която са преживели нашите баби и дядовци", каза той.
Междувременно в Русия Лавров заяви, че спорът за Гренландия е предвестник на "дълбока криза" в НАТО.
"Преди беше трудно да си представим, че нещо подобно може да се случи", каза ръководителят на руската дипломация пред репортери, разсъждавайки върху възможността "един член на НАТО да атакува друг".
Руските държавни медии се подиграха на "имоптентната ярост" на Европа по повод плановете на Тръмп за Гренландия, а президентският пратеник на Путин обяви, че "трансатлантическото единство е приключило".
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет ще се срещне с колегите си от НАТО на 12 февруари. Преди година той изненада съюзниците, като предупреди, че приоритетите на Америка в областта на сигурността са другаде и че Европа трябва да се грижи сама за себе си.
Сигурността в региона на Арктика, където се намира Гренландия, ще бъде сред основните теми в дневния ред. Не е ясно дали Хегсет ще обяви ново намаляване на американските войски в Европа, които са от централно значение за възпиращата сила на НАТО.
Липсата на яснота по този въпрос също подхрани съмнения относно ангажимента на САЩ към съюзниците им. През октомври НАТО научи, че около 1500 американски войници ще бъдат изтеглени от район, граничещ с Украйна, което разгневи съюзническа Румъния.
В доклад от миналата седмица Институтът на Европейския съюз за изследване на сигурността предупреди, че макар да е малко вероятно американските войски да изчезнат от днес за утре, съмненията в ангажимента на САЩ към европейската сигурност означават, че "структурата на възпиращия фактор става по-нестабилна".
"Европа е принудена да се изправи пред по-сурова реалност", пишат авторите Вероника Ангел и Джузепе Спатафора: "Противниците започват да вярват, че могат да тестват, саботират и ескалират, без да предизвикат единна реакция."
