О ткрит в Египет фосил на маймуна на 18 милиона години оспорва утвърдените научни теории за географския произход на хоминидите. Находката предполага, че Северна, а не Източна Африка, може да е изиграла много по-централна роля в развитието на еволюционната линия, довела до всички съвременни човекоподобни маймуни, включително и хората.
В продължение на десетилетия палеонтологичната общност приемаше, че еволюционните корени на съвременните човекоподобни маймуни са съсредоточени предимно в Източна Африка. Тази хипотеза се основаваше на множеството открити там фосили, докато доказателствата от други региони оставаха оскъдни. Новото откритие обаче поставя под сериозно съмнение този модел.
Новоидентифицираният вид, наречен Masripithecus moghraensis, е живял преди около 17 до 18 милиона години през периода на Ранния миоцен. Фосилите са открити в археологическия обект Уади Могра в Египет от изследователи от Центъра по палеонтология на гръбначните животни към университета Мансура (MUVP), съобщава The Independent. Това е първият категорично идентифициран фосил на човекоподобна маймуна от този период, намиран някога в Северна Африка.
Името на рода съчетава „Masr“, арабското наименование на Египет, с „píthēkos“, гръцката дума за маймуна, докато видовото име е в чест на мястото на откритието. Макар да са намерени само фосилизирани челюстни кости, те показват необичайна комбинация от характеристики, включително изключително голям кучешки зъб и кътници със заоблени дъвкателни повърхности. Тези особености помагат за разграничаването на животното от други маймуни на подобна възраст.
Според Шорук Ал-Ашкар, автор на изследването, публикувано в списание Science, анатомията на челюстта свидетелства за гъвкава, предимно плодова диета, с възможност за обработка на по-твърди храни като ядки или семена при необходимост. „Тази гъвкавост би помогнала на Masripithecus да процъфтява във време, когато климатичните промени са водели до по-изразена сезонност в Северна Африка и Арабия“, отбелязва д-р Ал-Ашкар.
Досега се смяташе, че ранните човекоподобни маймуни и техните близки роднини са били концентрирани главно в региони по на юг в Африка. Липсата на убедителни доказателства за маймуни в Северна Африка от Ранния миоцен е оформила преобладаващите теории за тяхната еволюция. Находката на Masripithecus moghraensis директно оспорва тази дългогодишна представа.
Откритието предполага, че Северна Африка и Близкият изток може да са играли по-централна роля в появата на еволюционната линия, която в крайна сметка е дала началото на всички живи човекоподобни маймуни. Това променя разбирането за произхода на Hominoidea – еволюционната група, която включва гибони, орангутани, горили, шимпанзета и хора, както и последния общ предшественик на всички живи маймуни и неговите потомци.
„През цялата си кариера смятах за вероятно общият прародител на всички живи човекоподобни маймуни да е живял в или около Източна Африка“, коментира съавторът на изследването и палеонтолог Ерик Сейферт от Университета на Южна Калифорния. „Но това ново откритие и нашите нови анализи на филогенията и биогеографията на хоминоидите сега силно оспорват тази идея“, допълва той.
Учените се надяват, че по-нататъшните проучвания в Северна Африка и Близкия изток ще разкрият още видове, които да помогнат за изясняването на въпроса кога е започнало да се оформя родословното дърво на съвременните човекоподобни маймуни. Всяка подобна находка е стъпка към по-пълното разбиране на сложната история на нашия собствен произход.
Добави ни в предпочитани източници в Google
