Г еоложките движения на Земята протичат със смазващо ниски скорости. Например тектонските плочи се изместват средно само с около 0,6 инча всяка година, Еверест ще се извиси с едва 4 мм през 2024 г., а Гранд Каньон се е образувал с една четвърт хилядна от метъра годишно в продължение на около 20 милиона години. Така че, да, Земята може да се движи доста бавно.
(Във видеото може да научите повече за: Айсберг, 15 пъти по-голям от територията на Париж, се откъсна от леден шелф в Антарктика)
Но ново изследване на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис показва, че от време на време нашата планета е способна да се раздвижи малко.
Макар че Антарктида се появява като ледена бележка под линия в долната част на повечето карти, земният масив всъщност е много голям - 1,5 пъти по-голям от САЩ. Най-голямата ледена плоча на този замръзнал континент е леденият шелф Рос, чиято площ е около 486917 квадратни километра, а дебелината му е няколкостотин метра. Заедно с шелфовия ледник Рос се движи и широкият 900 метра леден поток Уиланс, кръстен на американския глациолог Йън Уиланс и неговите новаторски изследвания на тези движещи се ледени пояси.
Едно от интересните свойства на ледения поток Уилианс е, че той преминава през цикъл на прилив и отлив, при който потокът внезапно се придвижва напред по време на прилив и по средата на отлив. Учени от Вашингтонския университет наскоро откриха, че силата, която се крие зад това специфично движение - подобно на движението преди и по време на земетресение - всъщност премества целия леден шелф Рос (който е с размерите на Франция) с около 6 см веднъж или два пъти на ден.
Въпреки че това не изглежда много, когато се отбелязва с линийка, то е невероятно много в сравнение с движението в обичайните геологични периоди на Земята. Резултатите от изследването бяха публикувани миналата седмица в списание Geophysical Research Letters.
„Човек не би могъл да открие движението само чрез усещане. Движението се случва за период от няколко минути, така че не може да се усети без инструменти. Ето защо движението не е било засечено досега, Тези внезапни движения потенциално биха могли да играят роля в предизвикването на ледени трусове и разломи в ледения шелф“, казва в изявление за пресата Дъг Уинс от Вашингтонския университет, професор по науки за околната среда и планетите и водещ автор.
Това движение се дължи на това, че част от ледения поток остава неподвижна, докато останалата част от леда се движи напред. В крайна сметка - веднъж или два пъти на ден - големият участък се придвижва напред, за да навакса изгубеното време. Това стържещо движение на ледения щит на Уилианс е добре известно, но учените не са осъзнавали, че този конкретен леден поток придвижва целия леден щит на Рос в този процес.
Ледените потоци са изключително важни, тъй като те действат като артерии за антарктическия леден шелф, като изхвърлят 90 % от леда и седиментите му в океаните. Въпреки че изследователите не са свързали ефектите от предизвиканите от човека климатични промени с това поведение на ледения поток, една от теориите (според учените) е, че загубата на вода в ледения поток Уиланс го прави по-„лепкав“. И макар че ледените трусове и пукнатините са само част от живота на шелфовия ледник Рос, това огромно парче лед се е разпаднало напълно преди около 120 000 години по време на последния междуледников период на Земята.
Засега шелфовият ледник Рос не показва признаци на пропукване, но може да се очакват едно-две дневни изкривявания.
*Заглавната снимка е илюстративна!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
