М ного хора са свикнали да търсят в интернет дори факти, които някога са знаели отлично. Когато отговорът винаги се намира бързо и лесно, мозъкът просто няма причина да запаметява самата информация. Учените наричат това явление „ефектът на Google“. Изследваме как точно работи този механизъм и дали смартфоните и търсачките наистина могат да влошат паметта ни.
- Какво представлява „ефектът на Google“?
Това явление се нарича още дигитална амнезия, макар че двата термина не са напълно идентични. Психолозите Бетси Спароу, Джени Лиу и Даниел Вегнер са сред първите, които го описват. Те провеждат серия от експерименти и публикуват резултатите си в престижното списание Science.
В един от експериментите на участниците са предоставени няколко факта със задачата да ги запомнят. На част от хората е казано, че информацията ще бъде запазена на компютър и ще бъде достъпна за тях по-късно, докато на останалите е съобщено, че данните ще бъдат изтрити. Участниците, които са разчитали, че информацията ще се съхрани, са запомнили самите факти значително по-зле, но за сметка на това са помнели точно къде са запазени те. Авторите на изследването предполагат, че когато дадена информация е постоянно достъпна, хората са склонни да запомнят не толкова съдържанието ѝ, колкото начина да я открият отново. Именно това получава наименованието „ефектът на Google“.
В друг експеримент изследователите проверяват дали хората автоматично започват да мислят за интернет, когато се сблъскат с въпрос, чийто отговор не знаят. На участниците са задавани лесни и трудни въпроси от обща култура. Веднага след това са им показвани думи, написани в различни цветове, като задачата е била да назоват цвета възможно най-бързо – класическият тест на Струп. Сред думите са присъствали понятия, свързани с интернет, като Google и Yahoo, както и обикновени, неутрални думи. След сложните въпроси думите, свързани с интернет, са разсейвали хората много повече. Според авторите това показва, че след труден въпрос човек изпитва подсъзнателно изкушение да потърси отговор в компютъра или в мрежата. Това явление е наречено ефект на Google-Stроор.
- Защо „ефектът на Google“ е оспорван термин?
Въпреки звучното си име, ефектът на Google-Stroop не може да се счита за окончателно доказано научно явление. Част от експериментите в оригиналното проучване се потвърждават при повторен опит, но други не показват същия резултат. През 2018 г. друг екип от учени повтори изследването на ефекта на Google-Stroop, но не откри очакваната зависимост: след трудни въпроси думите, свързани с интернет, не са разсейвали участниците повече от обикновено.
Това обаче не означава, че цялата идея за влиянието на външните източници върху паметта е погрешна. Повторният експеримент със запаметяване на факти и съхраняването им на компютър (класическият „ефект на Google“) потвърди, че участниците наистина се представят по-зле, когато са уверени, че информацията е безопасно запазена и може да бъде извлечена при необходимост.
- Дигиталната амнезия не е непременно нещо вредно
Невъзможността да се сетиш за даден факт не винаги означава, че паметта е увредена. Ако дадена информация е леснодостъпна от външен източник, мозъкът може да предпочете да запомни къде да я намери, вместо да я съхранява в себе си. Тази стратегия намалява когнитивното натоварване: човек прехвърля част от данните на външен носител, вместо да прави опити да задържи абсолютно всичко в главата си.
Подобно поведение се нарича когнитивно разтоварване. Хората използват тази стратегия постоянно, за да пестят умствени ресурси, дори без помощта на интернет: водят си бележки в тефтер, запазват телефонни номера в контактите или си настройват напомняния и таймери. Авторите на метаанализ върху когнитивното разтоварване подчертават, че прехвърлянето на факти към външни източници не е непременно вредно. То освобождава ресурси на мозъка за по-важни задачи, особено при голям обем от информация. Механизмът зад „ефекта на Google“ е много близък до тази концепция: човек разчита на външен източник, вместо да натоварва вътрешната си памет.
- Основни изводи за „ефекта на Google“
Това явление съвсем не означава, че интернет буквално разрушава паметта ни. Когато необходимата информация е постоянно на разположение, човек просто е склонен да запомня по-малко от съдържанието ѝ и да разчита повече на външни източници. По-точно е това да се разглежда като естествена форма на когнитивно разтоварване, а не като заболяване или увреждане на мозъчните функции.
Добави ни в предпочитани източници в Google
