Д нес Църквата отбелязва успение на св. Методий Славянобългарски. Също така се почитат св. Евтихий, патр. Константинополски и св. мчци Тимотей и Диоген.
Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – Свети Кирил.
В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните, пише БГНЕС.
В Моравия светите братя заедно учели народа на християнската вяра
с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.
Но клеветите продължавали:
ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.
И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол,
като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г.
и бил погребан във Велеград и – според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия.
Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си, четем в житието му.
Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога,
като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесет години бил ръкоположен за свещеник.
Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх.
През 553 г. св. Евтихий свикал Вселенски събор, на които били осъдени различни еретични учения. Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила.
