А строномическата зима, настъпила у нас дванадесет минути преди полунощ, започва с най-късия ден в годината.
Днес е най-късият ден в годината, който трае 9 часа, 2 минути и 41 секунди, колкото и денят на зимното слънцестоене вчера, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Той поясни, че еднаквата продължителност на двата дни се дължи на това, че моментът на зимното слънцестоене е почти в полунощ. Нощите сега са най-дългите в годината, траещи около 14 часа и 58 минути за нашите географски ширини, каза Маркишки.
По обяд днес Слънцето кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 23 градуса 55 минути за обсерваторията на СУ. В началото на зимата слънчевите лъчи осветяват най-косо Северното полукълбо на Земята, което наред с малката продължителност на дните води до застудяване и до настъпването на зимата при нас. В Южното полукълбо днес е първият ден на лятото.
След 22 декември денят започва да нараства, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на всяка следваща дата. Например на 23 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 25 декември – 9 часа, 3 минути и 9 секунди, добави Маркишки.
Темпът на нарастването на дните ще се ускорява постепенно, като на 1 януари 2023 г. денят ще е вече 9 часа, 6 минути и 44 секунди, а на 10 януари – 9 часа, 16 минути и 17 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 23 септември, каза физикът.
