Д нес Българската православна църква чества Лазарова събота, по известна като Лазаровден. Всяка година той се празнува в предпоследната събота преди Великден.
Празникът е свързан с едно от най-важните събития в Библията - възкресението от Иисус Христос на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим.
Според Евангелието от Йоан, докато Иисус бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и починал. Когато Христос се завърнал, той възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство с думите: „Лазаре, стани!”.
Извършено пред очите на много хора, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.
След Възкресението Христово, Лазар бил принуден заради преследване да напусне Юдея и да се пресели на остров Кипър на 35-годишна възраст. Там апостолите Павел и Варнава го издигнали в първия епископ на Китион. Свети Лазар починал в Кипър на шестдесетгодишна възраст.
Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. В народната памет той се приема за прелом между зимата и лятото и се свързва с „възкръсването” на природата, след последните зимни студове.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Млади жени, наречени „лазарки”, сутринта берат цветя и върбови клонки за венците, които ще оплетат за празника Цветница в неделя. После пременени обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и плодородие. А стопаните ги даряват с яйца, пари и питки с мед и плодове.
Това е първият голям празник след Заговезни. Според поверието от Заговезни до Лазаровден не се пее и играе.
Според обичая на Лазаровден младежите искат ръката на любимата от семейството ѝ. Има поверие, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи.
Днес имен ден празнуват наречените Лазар, Лазарка, Лазо, Лазарин, Лачо. Тези имена са символ на здраве. Лазар произхожда от иврит – „אלעזר” и означава „Бог e помогнал”.
