З аекването е едно от най-често срещаните речеви нарушения при децата, което може да бъде източник на безпокойство за много родители. Независимо дали детето започва да заеква в ранна възраст, или това се случва по-късно, важно е да разберем кога заекването е естествен етап от развитието и кога е време да потърсим помощ от специалист.
В новия епизод на „Ох, на мама! Podcast” по темата говори Марина Тодорова.
Марина е слухово-речеви терапевт, съпруга и майка на две шумни момчета. Обича да прекарва време с децата си и се старае да запомни всеки момент. В професионален план въвежда децата в света на звуците и ги учи да говорят. Основната цел на Марина е да покаже на повече родители, че времето с децата може да бъде прекарано по качествен начин, като едновременно с това да бъде приятно и полезно. В личен план нарича себе си колекционер на щастливи моменти и активен участник в живота на децата си.
Какво е заекване?
Заекването се характеризира със забавяне, повторение или спиране на потока на речта. Детето може да има трудности да изразява идеите си плавно и без прекъсвания. Въпреки че заекването е напълно нормално явление в определени етапи на развитието, в други случаи може да се нуждае от специализирана помощ.
Заекване в ранна възраст - етап от развитието?
Много малки деца преминават през фази, в които започват да заекват, обикновено между 2 и 5 години. Това е нормален етап, който е свързан с развитието на речта и езика. Причините за тези краткосрочни затруднения могат да бъдат много - по-бързо развитие на когнитивни способности в сравнение с речта, усилено усвояване на нови думи или стресови ситуации (например започване на детска градина).
Периодите на заекване в тази възраст обикновено отшумяват сами с времето. Важно е да не се паникьосвате, ако забележите, че детето заеква. Възможно е това да е просто временно явление, което детето ще преодолее, когато речевото му развитие навакса. В такива случаи основното, което трябва да правите, е да сте търпеливи и да не поставяте натиск върху детето.
Кога да се консултираме с логопед?
Въпреки че в повечето случаи заекването отминава с времето, има ситуации, когато е редно да се консултирате с логопед. Някои признаци, които показват, че може да се нуждаете от професионална помощ, включват:
- Заекването продължава повече от 6 месеца – ако детето заеква повече от 6 месеца и не показва признаци на подобрение, това може да е сигнал, че е нужно да се потърси помощ от логопед.
- Трудности със звуци и думи – ако детето има трудности с произнасянето на определени звуци или ако заекването се съпровожда с често повторение на срички или думи, консултация с логопед е препоръчителна.
- Тревожност или страх от говорене – ако детето започне да избягва разговори, да показва страх или стеснителност, когато трябва да говори, това може да е индикатор, че заекването му започва да оказва влияние на социалното му поведение. Логопедът може да помогне за разработване на стратегии за справяне с тези емоции.
Ролята на психолога
В някои случаи, заекването може да има психологически причини. Стресови събития като развод на родителите, смяна на детската градина или нова учебна среда могат да изострят или да предизвикат заекване при децата. В такива ситуации психолог може да бъде полезен, за да се изследват и управляват емоционалните състояния на детето.
Психологическите фактори, които могат да бъдат свързани със заекването, включват:
- Стрес и тревожност – Преживявания като стрес или тревожност могат да нарушат нормалното развитие на речта. Психологът може да помогне на детето да се справи със своите емоции и да намали външния натиск.
- Ниско самочувствие – Ако детето се чувства неуверено поради заекването си, психологът може да го подкрепи в развиването на увереност и социални умения.
Как да подкрепим детето у дома?
Родителите играят ключова роля в подкрепата на детето с заекване. Ето няколко съвета как да помогнете на детето си:
- Бъдете търпеливи и спокойни – Не бързайте да поправяте детето, когато то заеква. Изчакайте го да завърши изречението си, без да го прекъсвате.
- Намалете стреса и напрежението – Създайте спокойна и подкрепяща среда у дома. Намаляването на стресовите фактори може да помогне на детето да се чувства по-уверено.
- Говорете ясно и спокойно – Моделирането на правилна и спокойна реч ще помогне на детето да се чувства по-уверено при изразяване на своите мисли.
- Избягвайте да поставяте натиск – Не карайте детето да говори по-бързо или да се поправя заради заекването. Натискът може да увеличи тревожността и да влоши ситуацията.
