Да празнуваш с врага: Коледното примирие по време на Първата световна война

"Ние помним. Само така с течение на времето ще победим. И някой ден ние толкова много ще си спомняме, че ще създадем най-големия екскаватор, ще изкопаем най-големия гроб в историята, ще натикаме в него войната и ще я заровим веднъж завинаги", пише Рей Бредбъри в "451° по Фаренхайт". Книгата излиза през 1953 г. и се предполага, че в 21 век предсказанието на писателя би трябвало да се е сбъднало и повече да няма войни.

Само че светът около нас ни показва, че не помним нищо. Толкова много сме се заблудили в мрака, че не можем да видим как пропадаме и вместо войната заравяме себе си. А светлината е толкова близо – една подадена ръка, изпята коледна песен, примирие, което никой не очаква... Каквото се случва през 1914 г. по време на Първата световна война. И по-точно на един от най-големите християнски празници – Рождество Христово. 

#DYK that during the First World War there was a Christmas truce in several sectors along the Western Front in December 1914? #ThrowBackThursday #CanadaRemembershttps://t.co/iSOCBkwvyT pic.twitter.com/zGGz3axUYP

— Veterans Affairs CA (@VeteransENG_CA) December 25, 2020

Всичко започва с една коледна песен

Първата световна война избухва през лятото на 1914 г. и разпространеното мнение е, че конфликтът ще приключи до Коледа същата година. Само за няколко месеца обаче стотици хиляди загиват в тежки битки. През декември реалността на Западния фронт е следната - минирани полета, бодлива тел, кал и войници, които са в окопите, докато част от другарите им лежат в ничията земя. 

В началото на месеца е направен опит да се осигури официално примирие за празниците. На 7 декември папа Бенедикт XV отправя призив към лидерите на Европа "оръжията да замлъкнат поне в нощта, когато пеят ангелите". Според britannica надеждата на папа Бенедикт XV е, че примирието ще позволи на враждуващите сили да договорят справедлив и траен мир, но призивът му не среща интерес от страна на лидерите. 

Тогава на преден план излизат войниците – обикновените "пешки" в ръцете на висшестоящите, които извършват немислимото по време на война –  превръщат враговете в приятели. Неофициалното примирие започва с една коледна песен.

The Christmas Truce of 1914 is a legendary event, featured in films, songs & adverts. But what really happened? The photographs, letters & interviews in IWM’s collection tell the real story of the truce, how it came about and why it never happened again: https://t.co/tOhLjMN8RD pic.twitter.com/bfqCpaxaVJ

— Imperial War Museums (@I_W_M) December 9, 2020

Истинско коледно чудо

На Бъдни вечер из германските окопи на Западния фронт се чуват гласове. Те не викат команди, нито обсъждат военните действия, ами пеят – настъпила е "тихата и свята нощ" и войниците отбелязват това. Край окопите им пък са поставени фенери и малки елхи, които засилват празничното настроение.

"Трябва да си го представите като коледно чудо", разказва в интервю пред NDR Михаел Юргс, който прави проучване по темата, за да напише книгата си "Малкият мир по време на Голямата война". "Между окопите, които се намират на едва 100 метра един от друг, лежат тела на загинали, които няма как да бъдат погребани... И изненадващо на Бъдни вечер германците започват да пеят: "Тиха нощ, свята нощ" и да викат: "Ние не стреляме, вие не стреляйте". Англичаните са подозрителни, докато един от тях не се изправя. И тогава вражеските войници се срещат за първи път насред ничията земя и решават да празнуват Коледа", разказва Юргс. 

Няма данни за това къде точно е започнало Коледното примирие или как се е разпространило, но сведения за него може да бъдат открити в писма от фронта, както и в по-късни разкази на участници. 

"Не е за вярване това, което ви казвам сега, но е чиста истина", пише Йозеф Венцл от баварски пехотен полк до родителите си на 28 декември 1914 г., цитиран от spiegel.de. 

"Aнгличаните се появиха и ни помахаха, на което нашите хора отвърнаха... Край коледната елха между окопите стоят най-ожесточените противници и пеят коледни песни. Никога в живота си няма да забравя тази гледка", пише Венцл. 

Ein bisschen Frieden mitten im Gemetzel: An Heiligabend 1914 sangen deutsche, britische, französische Soldaten zusammen Weihnachtslieder und spielten Fußball im Schützengraben (aus dem @einestages-Archiv) https://t.co/xbJCul4P5O pic.twitter.com/w2SHm1l7zX

— SPIEGEL Geschichte (@SPIEGEL_Gesch) December 19, 2018

Побратимяване в ничията земя

В деня на Рождество Христово британски и германски войници се срещат в ничията земя, разменят си подаръци, получени от родината, правят си снимки и играят импровизиран футбол. Има някои данни, че те дори взаимно подстригват брадите си, също така си показват фотографии на любимите си хора.  

"Разказвам какво се случи тогава и хората не вярват. Имахме това неофициално примирие. Срещнахме се в ничията земя на Коледа през 1914 г. Ръкувахме се. Те бяха саксонци и чух един да говори английски език. Попитах го "говориш ли английски?", а той отговори: "Бях в лондонски хотел, когато избухна войната!", разказва за срещите с противника британският войник Арчибалд Стенли, цитиран от Imperial War Museums. 

И тъй като в ничията земя лежат телата на загиналите им другари, войниците използват примирието, за да погребат починалите. 

"Това, което ме трогна най-много, е общата погребална церемония, на която те погребват мъртвите си заедно. Саксонски капелан (бел.авт. - католически свещеник) прочита проповед, англичанин казва молитва и всички свалят шапките си и казват "Мир на земята". За съжаление това продължава само три дни", разказва пред NDR журналистът Михаел Юргс.

Футболен мач в разгара на световна война?

Един епизод от Коледното примирие е особено популярен – футболен мач, в който враждуващите отбори се срещат, забравили, че са врагове и наслаждавайки се на играта. На места може дори да се прочете кой е спечелил мача. Всъщност има много импровизирани "футболни мачове", на които присъстват войници от двете страни. Дали са били истински мачове, не е важно. Важни са тези незабравими мигове на човечност, в които смъртните врагове се превръщат в приятели. 

Неслучайно сто години по-късно - през 2014 г., британският принц Уилям и тогавашният селекционер на английския национален тим Рой Ходжсън откриват мемориала "Футболът помни", който е в чест на Коледното примирие и импровизираните футболни мачове на войниците през 1914 г. 

"Живей и остави другите да живеят"

Въпреки че Коледното примирие е огромен светъл лъч, който едва ли ще бъде забравен, трябва да се отбележи, че то не се спазва навсякъде по Западния фронт. А след 1914 г. висшите командвания от двете страни се опитват да предотвратят повторения на примирие от подобен мащаб. 

Въпреки това, според Imperial War Museums, има някои изолирани случаи на войници, които поддържат кратки примирия по-късно през войната, при това не само по Коледа. Например т.нар. система "живей и остави другите да живеят" - в тихите сектори на фронтовата линия понякога мълчаливо се съгласуват кратки паузи във военните действия, което позволява на двете страни да поправят окопите си или да приберат загиналите.

Макар че Коледното примирие трае съвсем кратко, а войната след това продължава своя жесток ход още четири години, то носи следното важно послание: Чудесата са възможни, а ако хората го поискат – войните може да спрат на мига.