В ъпреки общоприетите схващания, в действителност не може да се ходи по облаци. Ако се опитате да го направите, ще паднете направо през тях и просто ще се намокрите - освен ако нямате късмета да паднете през облак кумулонимбус (купесто-дъждовен облак) .
Облаците кумулонимус са злодеите в света на облаците. Характеризират се с високи колони от бурни облачни слоеве, тези заплашителни образувания от водни пари са единствените, за които е известно, че произвеждат гръмотевици, мълнии и градушки, и със сигурност изглеждат по този начин. Докато повечето облаци не достигат дори до 2 000 метра, кумулонимбусите се издигат до 20 000 метра, за да създадат огромна форма на наковалня.
Only two people have ever entered a cumulonimbus cloud and come out alive.https://t.co/7M06XeYooQ
— IFLScience (@IFLScience) June 7, 2023
Подполковник Уилям Ранкин е един от само двамата души, които някога са попадали в гръмотевичен облак и са останали живи, за да разкажат за това, а историята му е забележителен, но ужасяващ пример за това какво се случва, ако се заклещите в облака.
На 26 юли 1959 г. подполковник Уилям Ранкин и Хърбърт Нолан летят с изтребителите си F-8 Crusader към Южна Каролина. Те били наясно, че пред тях има внушителни буреносни облаци, и затова взели предпазната мярка да се издигнат над тях на около 14 300 метра, като си дадат малко свобода на действие над върха на облаците.
Докато са над бурята обаче, двигателят на Ранкин внезапно получава необяснима повреда и спира. Оборудван без костюм под налягане, Ранкин не бил много ентусиазиран да се катапултира при температури от -50°C и въздух с толкова малко кислород, че не можел да диша, но в 18:00 ч. осъзнава, че няма друг избор. Той дръпнал дръжката за катапултиране на 14 300 метра (губейки ръкавицата си при това) и се приготвил за ужасяващите външни условия.
Незабавно от очите и ушите му започнала да тече кръв, тъй като мигновената декомпресия от защитената капсула отстъпила пред външното налягане и коремът му започнал да се подува. По време на катапултирането той изгубил ръкавицата си и ръката му започнала да измръзва при ниските температури, което само допълнило списъка с животозастрашаващи проблеми.
Ранкин навлизал в облак кумулонимбус само с кислород за спешни случаи и парашут, който не бил точно предназначен за средата на гръмотевична буря. Той все още не бил дръпнал въжето на парашута, тъй като Ранкин имал достатъчно присъствие на духа, за да знае, че това би било смъртна присъда. Той разположил барометър, който автоматично щял да освободи парашута, когато височината му достигне около 3048 метра, и се надявал, че ще излезе от гръмотевичната буря, преди да се задуши или да измръзне.
В продължение на цяла вечност Ранкин останал в облака, подхвърлян от бушуващите въздушни течения, които формират такова екстремно време. Учените знаят много малко за вътрешното устройство на тези буреносни облаци, но издигащият се горещ въздух е повече от достатъчно силен, за да го подхвърля, докато градушката и мълниите заплашват да сложат край на всичко.
Скоро парашутът му се разгърнал, което накарало Ранкин да повярва, че се намира на височина 3048 метра, но той не бил близо до нея. Налягането вътре било задействало барометъра му и сега Ранкин се издигал директно нагоре, тъй като възходящият поток улавял парашута му. Многократно възходящите потоци го вдигали и сваляли, отново и отново, докато избягвал ледени късове и задържал дъха си, когато въздухът се насищал с вода дотолкова, че можел да се удави.
За щастие бурята накрая го освободила и той се понесъл надолу, докато не се сблъскал с едно дърво и не си ударил главата в ствола, докато падал от клоните. Той проверил часовника си и забеляза, че часът е 18:40 - бил е в облака от около 40 минути. Ранкин успял да потърси помощ наблизо и отишъл в болница заради измръзване, декомпресионни травми и други леки наранявания, но оцелял сравнително невредим.
Почти 50 години по-късно Ранкин умира през 2009 г. на 88-годишна възраст, след като се връща на служба след инцидента и написва книгата "Човекът, който яхна гръмотевицата". И до днес той е само един от двамата, които са оцелели след такъв невероятен подвиг, благодарение на комбинация от късмет и бърза мисъл да не издърпа парашута си при свободно падане в гръмотевична буря.
