З а тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей.
Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният "цар юдейски", мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар.
Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели "звездата Му на изток", т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод.
Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди "във Витлеем юдейски", т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов, и с почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили.
Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до 2-годишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол.
Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение.
Тези 14 000 младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.
