Н а 17 януари почитаме преп. Антоний Велики (Антоновден). Св. Антоний Велики се родил около 251 година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.
Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня, четем в житието му.
Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Днес празнуват всички с имената: Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
- Народни вярвания, обичаи и забрани за 17 януари
Според народните поверия времето на 17 януари предсказва как ще протече остатъкът от зимата. Ако през целия ден вали сняг, се смята, че до края на сезона ще има обилни снеговалежи и чести виелици. Силният вятър се приема като знак за предстоящи резки промени във времето и бури със сняг. Появата на слана по дърветата пък е знак за настъпване на студен и сух период.
Денят е свързан и с редица забрани, които хората традиционно спазват. Не е желателно да разкривате бъдещите си намерения и планове, тъй като според вярванията това може да попречи на тяхното осъществяване.
Също така се избягват дейности като шиене и плетене – смятало се е, че така човек може символично да „върже“ късмета си и да спре пътя към благополучие и финансов успех.
Съществуват и хранителни ограничения. На този ден не се приготвят и не се ядат боб, леща, царевица и свинско месо, тъй като се вярва, че тези храни могат да предизвикат болести.
За сметка на това се меси содена питка и се приготвя пълнена кокошка, която се раздава. Традиционната трапеза включва още варено жито, мед и орехи.
