Е дно от най-сакралните места в Паметник на свободата е неговата крипта – пространството за поклонение на връх Свети Никола. Именно там са положени тленните останки на над 300 воини, загинали за свободата на България по време на боевете за Шипченския проход през 1877 година.
Днес достъпът до криптата е ограничен. От 2020 година посетители не се допускат заради проблеми с фасадата и необходимостта от разрешителни за външен ремонт на монумента.
Строежът на Паметника на свободата е завършен през 1930 г. и още от самото начало той се превръща в национално светилище. Първоначалният проект обаче не предвижда обособена костница.
Мащабното преустройство, което „отваря“ пода на монумента и свързва земята с вечността, се реализира 25 години по-късно. През 1956 година е изработен специален проект за промяна на интериорното пространство на първия и втория етаж, разказва NOVA.
По думите на директора на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, екип под ръководството на архитекта Иван Васильов, с участието на творци като Михаил Кац и Иван Мандов, оформя пространството, което познаваме днес. В пода на втория етаж е отворен голям кръгъл отвор, обграден с балюстрада, който води към костницата.
Криптата е изградена на две нива. На първия етаж е поставен мраморен саркофаг, легнал върху четири мраморни лъва – символ на сила и държавност. В него са положени костите на защитниците на Шипченския проход.
В северната ниша се намира емблематичната скулптурна група „Български опълченец и руски войник“, застанали на пост. В южната ниша на втория етаж е монтирана скулптурата на богинята на победата. Тези художествени елементи оформят интериора, който поколения българи свързват с преклонението пред саможертвата.
Любопитен детайл от историята на монумента са входните врати. Първоначално те са били дървени, но през 1947 година са заменени с две масивни метални врати, всяка с тегло около половин тон.
Северната врата е украсена с пластична лъвска глава, а южната – тази към костницата – с глава на орел. Символите олицетворяват воинската чест и храбростта – качества, неразривно свързани с подвига на защитниците на прохода.
Архивите на музея пазят сведения, че скулптурната композиция на опълченеца и войника е изработена на място пред южния вход на паметника по гипсов модел, а след това е изпълнена от врачански камък. Материалите са осигурени от тогавашното предприятие „Каменни кариери“, което извършва и голяма част от монтажните дейности.
С изграждането на криптата Паметникът на свободата придобива своя завършен облик – не само като архитектурен символ, но и като място на вечна памет.
