Царският дворец - една от перлите на София (СНИМКИ)

В София е пълно с красиви сгради, които са блестящи примери в архитектурата след Освобождението.

Безспорно една от тези сгради е тази на царския дворец в София, в която днес се помещават художествената галерия и Етнографския музей.

Преди сегашната сграда там е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгаря и за дълго време запустява.

Едва към 1873 г. при Мазхар паша с ангария от целия Софийски санджак е построен конак за администрацията на вилаета.

Под нея е имало изби, служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели е можело да се стигне до съседната Челеби джамия, къщата на пашата, хан (на мястото на стария хотел „България“) и други места.

По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) сградата е използвана като болница. След Берлинския конгрес и обявяването на София за столица на Княжество България бившият конак е определен за княжеска резиденция на княз Батенберг (1879 – 1886). 

Във видеото вижте едни от най-красивите дворци по света

След едногодишно обитаване става ясно, че сградата е непригодна за дворец в онзи си вид. Княжеското семейство я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и цялостно преустройство. 

Извършва се почти изцяло ново строителство – от предишната сграда са запазени само каменните основи. Строителството се извършва на 2 етапа. 

Първа част (1880 – 1882) – по времето на първия български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер.

Втора част (1894 – 1896) – по времето на следващия български владетел княз Фердинанд I под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс.

Едни от най-бележитите български архитекти, променили облика на София

В новата пристройка са били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игри и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и 2 зимни градини. На третия и мансардните етажи са били апартаментите за гости, помещения за персонала, офиси.

В тази част на сградата е бил монтиран асансьор. Металната украса на целия дворец – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и пр., са дело на виенските фирми „Рудолф Филип Ваагнер“ и „Валериан Гилар“, както и на германската „Ed. Puls“ от Берлин. 

След женитбата (октомври 1930 г.) на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се предприема сериозна промяна и подновяване на вътрешната обстановка.

По същото време княз Кирил Преславски и княгиня Евдокия напускат двореца и заживяват самостоятелно.

Царското семейство обаче прекарва доста време в двореца Врана.

Поради усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство от Двореца се премества да живее в царските резиденции Врана (извън тогавашна София) и Царска Бистрица.

След отменянето на монархията, дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници.

Зала в двореца набързо е пригодена за кабинет на Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя.

Оградата на двореца е варварски разрушена през 1946 г., а паркът му е оставен отворен.

Унищожена е парковата алея пред централния вход. На нейно място е оформен широк площад, при което нивото на околния терен е снижено с около 2 метра, а по-късно е построен Мавзолея на Георги Димитров. 

През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

Сградата е обявена за недвижим паметник на културата през 1978 г.

Днес всеки може да посети двореца, за да се наслади на изкуството в него.

В момента може да бъде разгледана изложбата "Дворецът за изкуството".

В центъра на изложбата е историята на самата сграда. 

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в художествения живот на България. 

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „Червения салон“, е направен опит за “съживяване” на двореца – тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

В галерията горе може да видите част от изложбата.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.