Р аждаемостта във Великобритания (и не само там) е на 50-годишно дъно според Службата за национална статистика, която публикува данните за 2025 г. В Англия и Уелс през 2010 г. средностатистическата жена е имала 1,9 деца, но сега тази цифра е паднала до 1,4. Ако тази тенденция се запази, докато настоящото поколение побелее, наоколо ще има съвсем малко внуци.
Теориите за причините зад този съвеременен недостиг на бебета варират. Дали това не е последица от възхода на „момичето бос“ (girl boss), което е твърде заето да трака по клавиатурата на лаптопа си на някаква чиновническа служба, вместо да вдигне поглед от екрана и да роди дете?
Или пък прекратяването на бременността стана твърде лесно, след като според последните данни всяка трета бременност във Великобритания сега завършва с аборт? Или причината е в това, че нивата на бракосъчетанията са на историческо дъно и естественият ход на нещата – любов, брак и бебе – вече не е толкова естествен?
Всичко това е интригуващо и вероятно отчасти вярно. Но има и по-просто обяснение: ние изобщо сме се отказали от секса, пише английското издание The Telegraph. Според скорошно проучване сред младите френски жени „едва 38% от жените на възраст между 15 и 24 години казват, че сексът е незаменим или много важен в живота им, в сравнение с 62%, които са мислили така през 1990 г.“.
Момичетата в Париж са погледнали своите мъжки събратя и колективно са решили, че изобщо не си струва да си губят времето. Вече е официално: романтичната ледникова епоха настъпи. Когато французите спрат да правят секс, знаеш, че нещо е фундаментално счупено.
Естествено, голяма част от коментарите за сриващата се раждаемост от страна на консерваторите предлагат едно и също предписание: за да напълним празните люлки, трябва незабавно да се преструваме, че годината е 1953. (Либералната страна не е много по-добра – там консенсусът е, че нищо не може да се направи, пък и кой, за Бога, иска да създава дете в свят, измъчван от климатична криза, сътворена от популисти расисти?)
Според десницата обаче решението е рязък завой към традиционния брак и скромността – с жени в домакиниски рокли, които робуват пред печката с бебе на ръце. Институтът за семейно планиране (IFS), американски мозъчен тръст, фокусиран върху брака и формирането на семейства, смята, че по-малкото секс може да доведе до по-здрави семейства и повече деца. В неотдавнашна статия те внушават, че сексът преди брака води до „венерически болести, непланирана бременност, аборти, безплодие, емоционални травми и общо разрушаване на срещите и брака, оставяйки хората самотни и необвързани много по-късно в живота, отколкото са се надявали“.
Макар това да е чудесна малка фантазия за носещите туид традиционалисти, това решение поставя грешна диагноза на пациента. Проблемът с днешната младеж, и той става крещящо очевиден веднага щом поговорите с някой от тях, не е, че са твърде диви или развратни. Проблемът е по-скоро в това, че те са абсолютно, дълбоко скучни.
Ако искаме да спасим обществото си от демографско изчезване, нямаме нужда от още морализаторско контене. Да гледаш тази нерискуваща, свръхчувствителна, пристрастена към екраните тълпа и да ѝ проповядваш традиционни семейни структури и сексуално въздържание, означава да поставиш каруцата пред коня по най-великолепния начин. В крайна сметка традиционните ограничения са като язовирни стени – изградени, за да канализират и опитомят преливащ резервоар от сексуална енергия, която вече тече. Днес обаче речното корито е сухо като барут, а пустиня не се прегражда с язовир.
Преди да можем да говорим за консервативни ограничения и стабилни семейни структури, нека започнем от основите. Децата трябва отново действително да започнат да се харесват и привличат. Така че нека изчакаме с писането на политически стратегии и проповедите пред поколение, което едва успява да плъзне пръст надясно в Tinder без да получи паническа атака. Мрачната реалност на липсата на бебета няма да бъде решена с данъчни облекчения или безрадостното мърморене на бригадата от „традиционни татковци“.
Ако искаме да напълним люлките, нека започнем с пълненето на леглата. Трябва да изключим екраните, да измамим младото поколение да излезе от стаите си и да му напомним, че неразбориите, опиянението и хаосът на плътта са единственото нещо, което някога наистина е правело живота струващ си да се живее.
Всичко останало – брачните свидетелства, оцеляването на човешката популация – е просто административната бумащина, която следва забавлението. Време е младежите да спрат да бъдат толкова ужасно, ужасно разумни, да превъзмогнат себе си и да започнат да правят секс така, сякаш светът зависи от това. Защото, честно казано, той наистина зависи.
