М еждународен екип от учени най-накрая разгада праисторическия произход на легендарната близкоизточна река Ефрат, възпята в някои от най-важните библейски сюжети. Проучването, публикувано в престижното научно списание Nature Geoscience, хвърля изцяло нова светлина върху геоложката история на региона, съобщава The Post.
В книгата „Битие“ река Ефрат е описана като една от четирите водни артерии, извиращи от Райската градина (Едем) – пищния оазис, в който според преданията са живели първите хора, Адам и Ева. Могъщата река се споменава над 50 пъти в библейските текстове (от „Битие“ до „Откровение“), където се пророкува, че тя ще пресъхне в подготовка за битката при Армагедон.
В реалния свят тази водна артерия, която се простира на близо 2800 километра през териториите на Турция, Сирия и Ирак, играе не по-малко съдбовна роля за човечеството. Заедно със своята „сестра“ – река Тигър, тя осигурява жизненоважното водоснабдяване на Месопотамия, останала в историята като Люлката на цивилизацията и Плодородния полумесец, където преди около 6000 години процъфтяват първите човешки общества.
Противно на библейското описание обаче, истинският геоложки произход на Ефрат тънеше в мистерия... досега.
Случайното откритие на два праисторически гиганта
Противно на мита за Едемската градина, науката доказва, че Ефрат се е родил от сблъсъка на две древни реки, текли от днешна Турция към пресъхналия по онова време Средиземноморски басейн преди между 3,6 и 1,6 милиона години.
Епохалното откритие става напълно случайно през 2014 г. Тогава геологът на компанията Chevron Андрю Мадоф търси находища на природен газ край бреговете на Ливан. Докато сканира дъното със сеизмични технологии, ученият се натъква на речни седименти, разположени точно върху огромни подводни залежи от сол. Тези солени маси са се образували преди повече от 5 милиона години по време на т.нар. Месинска криза на солеността – период, в който Средиземно море е пресъхнало частично или почти напълно, превръщайки се в гигантска пустиня.
За да разберат откъде са дошли тези речни наноси, Мадоф и екипът му анализират региона с помощта на сателитни наблюдения и дигитално картографиране. Така те откриват следите на две праисторически мегареки:
- Палео-Карасу (на възраст около 16,5 милиона години) – река, която е била по-огромна дори от Нил.
- Палео-Мурат (на възраст между 8,6 и 5,9 милиона години) – воден басейн, по-голям от съвременните Тигър и Ефрат, взети заедно.
Как се ражда Ефрат?
Тези два праисторически гиганта са се вливали директно в пресъхналото дъно на Средиземно море в продължение на едва около 120 000 години. След това, в рамките на милиони години, мощни тектонични процеси – земетресения и издигането на планински вериги в Анатолия – променят трасето им. Земните трусове буквално пренасочват водите им и ги принуждават да се слеят в една обща, нова река – Ефрат.
Освен че разкрива биографията на най-важния източник на напояване в Месопотамия, изследването дава отговор и на друг голям научен спор. Досега геолозите спореха как точно Средиземно море се е напълнило отново с вода след Месинската криза. Откриването на тези две колосални сладководни праисторически реки е липсващото парче от пъзела.
„Мисля, че това слага край на една дискусия, която продължи десетилетия“, коментира геофизикът Анджело Камерленги, който ръководи проект, свързан с изследването на древното средиземноморско наводнение.
