С ветовната номер 1 в тениса Арина Сабаленка даде изключително откровено интервю за списание Vogue, в което разказва за емоционалното си израстване на корта, годежа си и защо всяка нейна титла е посветена на паметта на баща ѝ Сергей.
Гордостта и болката са емоционалното гориво, което помогна на Арина Сабаленка да се изкачи до върха на световния тенис.
В ново интервю за списание Vogue Сабаленка споделя как нейната връзка с тениса остава дълбоко вкоренена в отношенията с баща ѝ Сергей – бивш хокеист, който я запалва по спорта. Бащата на Сабаленка умира внезапно през 2019 г. Тя споделя, че желанието да го накара да се гордее е основната причина да остане в тениса, въпреки влошаващото се финансово състояние на семейството.
Публикуването на интервюто във Vogue обаче не премина без скандал. Беларуската тенисистка бързо се оказа обект на сериозни критики и недоволство в социалните мрежи заради политическите нюанси в думите си. В материала тя изразява съжаление за „омразата“, с която се сблъсква в последно време, и недоумява защо украинци и беларуси вече нямат „братски“ отношения.
Тези коментари на звездата веднага предизвикаха вълна от негативни реакции. Критиците побързаха да ѝ припомнят, че подобно изказване звучи нелепо на фона на продължаващата война, както и заради нейните исторически топли отношения с беларуския диктатор Александър Лукашенко – факт, който украинските фенове и тенисисти не за първи път извеждат на преден план.
„Докато бях на около 13 години, бяхме заможни“, разказва Сабаленка за детството си пред Vogue.
„След това баща ми започна да изпитва затруднения. Имаше толкова много провали. Гледах го как страда многократно в кариерата си, но винаги се изправяше. Родителите ми се опитваха с всички сили да поддържат нещата, без да говорят за това. Но аз знаех. Родителите си мислят, че децата не разбират, но ние знаем“, разказва Сабаленка.
Докато 21-годишната тогава Сабаленка започва своя възход в ранглистата, нейният 44-годишен баща умира внезапно от менингит през 2019 г. – смърт, която според семейството е била предотвратима и която, по думите на двукратната шампионка от US Open, е съкрушила по-малката ѝ сестра. Сабаленка споделя, че парамедиците на два пъти са отказали да откарат баща ѝ в болница, след като свалили температурата му.
„Казвах си: „По дяволите, сама ще го пренеса на ръце до болницата, ако линейката не иска да го вземе“, спомня се Сабаленка, която по време на смъртта на баща си през ноември провежда предсезонна подготовка в Минск и допълва: „Взеха го чак на третия ден, когато вече беше твърде късно“.
„За майка ми беше още по-трудно. Чак по-късно осъзнах колко много е страдала и сестра ми. И двете бяхме момиченцата на татко“, разказва Сабаленка.
Сабаленка споделя, че черпи своята сила и устрем именно от покойния си баща.
„Тенисът беше забавен, когато започвах и смятам, че е наистина важно треньорите да го поддържат такъв“, казва Сабаленка и допълва: „Баща ми винаги ми повтаряше: „Ако не ти харесва, ако искаш да се откажеш, просто ни кажи. Не е нужно да се насилваш за нищо“.
„Имаше период, когато бях на около девет години, в който бях близо до отказване. Но видях колко горд беше баща ми с мен и не исках да го разочаровам. След това се влюбих в спорта отново, много по-силно от преди“ разказва Сабаленка.
Четирикратната шампионка от Големия шлем споделя, че спечелването на големи титли е начин да почете паметта на баща си и да гарантира, че фамилното име ще остане живо.
„След като загубих баща си, винаги моя цел е била да запиша фамилията ни в историята на тениса“, казва Сабаленка и допълва: „Всеки път, когато видя името си върху трофея, се гордея изключително много със себе си. Гордея се и с моето семейство, че никога не се отказа от мечтата ми и правеше всичко възможно, за да продължа напред“.
Въпреки че Сабаленка често е критикувана за бурните си изблици на корта – включително силното пъшкане при удар и яростното чупене на ракети – тя защитава своя огнен темперамент, казвайки, че „е нормално да откачиш“ и да освободиш натрупаната фрустрация.
„Когато бях млада, се поддавах на емоциите, а след това се ядосвах на себе си, че съм го направила“, споделя Сабаленка пред Vogue и допълва: „Сега разбирам, че е нормално да хвърлиш ракетата. Нормално е да извикаш нещо. Нормално е да полудееш, ако усещаш, че задържаш твърде много в себе си“.
„Понякога просто трябва да изпуснеш парата, да се изпразниш от емоцията, за да си готов да започнеш отначало и да изиграеш мача. Да, понякога изглежда грозно и ужасно, но на мен ми е необходимо, за да остана концентрирана в играта“, споделя Сабаленка.
28-годишната Сабаленка се сгоди за дългогодишния си партньор Георгиос Франгулис, бразилски бизнесмен, в Индиън Уелс. Двойката обяви годежа си на 3 март. Сабаленка, която носи огромен блестящ годежен пръстен, споделя, че играе с него по време на мачовете като лично послание – и на шега допълва, че той може да бъде и оръжие.
„Виждам малко от баща си в него и това искрено ми харесва“, казва Сабаленка за Франгулис и допълва: „Знаете ли, казах му: „Аз съм голямо момиче, ръката ми е голяма и малък пръстен би изглеждал много... малък“, споделя Сабаленка.
Aryna Sabalenka and her fiancé Georgios before the Laureus Awards
— The Tennis Letter (@TheTennisLetter) April 21, 2026
World No. 1 in tennis, world No. 1 in TikTok
💅🏻🐯 pic.twitter.com/LnN3lPFVfy
„Това е и цялата идея на големия камък – особено ако играеш във вечерен мач и светлините на рефлекторите се отразяват в него. Тогава блести право в очите на съперничките“, шегува се Сабаленка.
