Д нес след залез слънце в домовете си отбелязваме празника Бъдни вечер. Той е много популярен сред българския народ.
Има разни имена в различните краища на страната, почти колкото са и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Всички го знаят и почти всяко семейство го празнува. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският, първоначалният смисъл на празника, пише проф. Иван Желев за БТА.
А той е в очакването на раждането на Спасителя и Изкупителя от греха и смъртта, което християните празнуват вече две хилядолетия. В тази вечер се припомня раждането на Иисус Христос в бедната обстановка на Витлеемската пещера, превърната в кошара.
Там се подслонило семейството на Иисус, дошло за преброяването на населението, защото в град Витлеем нямало вече места. Затова обстановката в домовете ни сега е скромна, а ястията са постни, далече от празничната пищност. При това от значение е не числото на предлаганите тази вечер ястия, а тяхното качество – храната ни да е постна, естествена, направена според народната традиция, съхранена през вековете. Целта е да се доближим до онези условия, при които са били в тази тиха и свещена нощ на Христовото Рождество светата Дева и старецът Йосиф.
Според повествованията на евангелистите Матей и Лука Христос се е родил през нощта – да си спомним за звездата, която водела мъдреците от изток, и за пастирите, които пазели нощна стража при стадото си, когато ангелите им известили за раждането на Спасителя: “Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ”.
Затова е създадена и тази християнска традиция на очакване край огъня и около постната предпразнична трапеза да се роди Божият Син. Посланието на тази вечер е дадено пак от ангелите с думите: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” Наистина, нека на земята бъде мир и добра воля!
криза, която тихо расте" />
