Н ови находки в археологическия парк Помпей хвърлят светлина върху това с какво са се хранили робите, които са живели там, съобщи електронният журнал за разкопките в Помпей - E‑Journal degli Scavi di Pompei.
Археолозите са открили амфори, съдържащи бобови растения - едната от тях наполовина празна, както и голяма кошница с круши и ябълки. Амфорите се намират в голяма вила, в стая на първия етаж, която е част от помещенията за прислугата.
New discoveries in Villa of the Slaves at Pompeii - Arts Culture and Style - https://t.co/S1BbrBeMLt
— rogueclassicist ~ david meadows (@rogueclassicist) December 5, 2025
https://t.co/LbLL64SQ35
Според изследователите това са били ценни допълнителни храни за мъжете, жените и децата, които са живели в малки помещения, подобни на килии, с размери 16 квадратни метра. Във всяка от тези стаи има до три легла. Тъй като поробените хора са били считани за „инструменти за производство“, чиято стойност можело да достигне няколко хиляди сестерции, собственикът очевидно се е грижил да допълва предимно зърнената им диета с богати на витамини и протеини храни като плодове и бобови култури, се посочва в доклада.
Съхраняването на провизии на първия етаж вероятно е служило за две цели: първо, храната там е била по-добре защитена от вредители и гризачи. От 2023 г. насам в помещенията за прислугата на приземния етаж на вилата са открити много останки от мишки и плъхове, тъй като тези помещения не са имали твърд, а само утъпкан глинен под. Второ, вероятно е било налице нормиране - контрол върху това какво количество храна дневно е имал право да взема от склада всеки роб, в зависимост от задълженията, възрастта и пола си.
Такъв контрол вероятно е бил по-лесен за прилагане над провизиите, които са били разположени на горния етаж, където се допуска, че са живели по-доверените слуги на господаря. Смята се, че те са наблюдавали останалите - според сложна организационна система, която вече е реконструирана.
Помещенията за прислугата в Чивита Джулиана са давали подслон на приблизително 50 работници, и се приемат за едни от най-големите такива в района на древен Помпей. Те са изисквали около 18 500 килограма зърно годишно, изчислили са изследователите. Производството на това количество зърнени култури пък е изисквало приблизително 25 хектара обработваема земя.
За да се предотврати недохранването и произтичащите от него заболявания, към диетата на робите е трябвало да се добавя допълнителна пълноценна храна. Затова понякога се е случвало поробените хора във вилите около Помпей да бъдат хранени по-добре от много свободни граждани, чиито семейства едва са разполагали с необходимото за живот и които често са били принудени да просят милостиня от видните фигури на града.
Древният град Помпей се е намирал в подножието на вулкана Везувий. По време на изригванията през 79 г. сл. Хр. пепел, кал и лава са погребали селищата и частично са запазили града. Помпей е преоткрит едва през XVIII век.
