О ще от дълбока древност Марс разпалва човешкото въображение. Неслучайно Червената планета е в основата на стотици легенди и литературни произведения. В много от тях тя е описвана като дом на интелигентни същества. Днес вече знаем, че това не е така, но редица учени смятат, че е напълно възможно там да има някакви форми на живот. Освен това, с напредването на технологиите мечтата някой ден да колонизираме Марс изглежда все по-осъществима. В следващите редове ще може да научите повече за тази изумителна и загадъчна планета.
Новият марсоход потегля към Червената планета
- Марс е планетата с най-големите пясъчни бури в Слънчевата система. Някои от тях продължават с месеци и са толкова мащабни, че буквално могат да покрият цялата й повърхност. На Марс има четири сезона, също както и на Земята. Те, обаче, са два пъти по-продължителни. Повечето пясъчни бури започват през пролетта.
A new study that monitored the subtle movements of huge ripples of sand on the Martian surface suggests that Mars may actually be windier than researchers thought. https://t.co/rbdxrAJTRs
— NBC News (@NBCNews) August 8, 2020
- Има метан в атмосферата на Марс. Този факт навежда на мисълта, че на Червената планета може да има живот (учените отбелязват, че много неща могат да произведат метан, като едни от възможните източници са микроби). Все още няма консенсус по този въпрос в научните среди. Извършените през годините наблюдения показват много различни резултати. Космическият апарат „Кюриосити“, който беше изпратен на Марс през 2012 година, засече десетки пикове и спадове в нивата на метана, но все още не е ясно каква е причината за това.
- Някой ден Марс ще се сдобие с пръстен. Това, обаче, няма да се случи скоро. Според учените, след 20 – 40 млн. години гравитацията ще разкъса най-големия естествен спътник на Червената планета – Фобос. Неговите останки ще се превърнат в пръстен, подобен на този около Сатурн.
In 2024, a Japanese mission will try to grab some rocks from Phobos.
— The New York Times (@nytimes) July 25, 2020
If we can understand these odd moons, we’ll gain more than just a better understanding of Mars’s past. We'll peer back in time and see the chaos that shaped the early solar system. https://t.co/im4ioLkvRT
- „Маринър 9“ е първият космически апарат, достигнал Марс. На 13 ноември 1971 година той започва да обикаля около Червената планета и да изследва нейната повърхност. „Маринър 9“ прави общо 7329 снимки на Марс, както и първите близки фотографии на естествените спътници на планетата – Фобос и Деймос. Апаратът прекарва в орбита общо 349 дни.
- Защо повърхността на Марс е червена? Отговорът на този въпрос се крие в слоя фин прах, който я покрива. В него се съдържат големи количества железен оксид, който е отговорен и за цвета на ръждата. Според учените, преди 4,5 млрд. години, когато Слънчевата система се е образувала, много от бъдещите планети имали определени запаси от желязо. В процеса на формирането на Земята, например, по-голямата част от този елемент потънала в ядрото. По-малкият размер на Марс, обаче, позволил на желязото да остане по-разпръснато.
Perhaps you will enjoy the entire panorama? Download the 41276 x 4228 image/png at https://t.co/qvbMvWPiZG
— Curiosity Rover (@MarsCuriosity) August 5, 2020
- Двете полукълба на Марс са много различни. Нито една друга планета от Слънчевата система няма подобна отличителна черта, отбелязват астрономи. Северното полукълбо се състои предимно от равнини, а дебелината на марсианската кора е едва около 30 км. В същото време, южното полукълбо изобилства от неактивни вулкани. Дебелината на кората там достига до 120 км.
- Марс държи два впечатляващи рекорда. На Червената планета се намира най-високата планина в Слънчевата система – Олимп. Тя се извисява на цели 21 км. над марсианската повърхност. Освен това, там е и най-големият каньон в Слънчевата система. Той се казва Valles Marineris, дълъг е около 4000 км. и достига на дълбочина до 7 км.
Scientists to choose pieces of Mars to bring back to Earth https://t.co/QNcF4kaBZT
— The Independent (@Independent) July 29, 2020
- Марс носи името на римския бог на войната. Причината за това е червеният цвят на планетата, който олицетворява проливаната от воините кръв. Китайските астрономи на свой ред наричали Марс „Огнената звезда“, а в Древен Египет планетата била известна с името Хер Дешер, което означава „Червеният“.
- Температурата на Марс варира в широк диапазон. През най-горещите дни тя може да достигне до 20 градуса по Целзий, а през най-студените нощи – до -153 градуса по Целзий. Учените отбелязват, че най-високите температурни стойности са отчетени на екватора през лятото, а най-ниските – през зимата на двата полюса.
- Марс няма магнитно поле. Извършените изследвания, обаче, показват нещо интересно – има части от кората на Червената планета, който са силно магнетизирани. Астрономите отбелязват, че става въпрос за ивици с променлива полярност, широки по около 150 км. и достигащи на дължина до 1000 км. Предполага се, че те са останки от древно магнитно поле, което е изчезнало преди много години.
