Н апрежение в сектор „Животновъдство“ предизвика разпределението на средствата по новата кризисна помощ за земеделските стопани. Част от животновъдите недоволстват, че стопанствата с кози и биволи ще получат финансиране, докато тези с крави и овце остават извън обхвата на мярката.
България поиска извънредна помощ от ЕС за фермите за мляко и прасета
Представители на бранша определят критериите за подпомагане като несправедливи и предупреждават, че подготвят протести. Междувременно от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обясниха, че разпределението се основава на официални данни за производствените загуби и на изискванията на европейското законодателство.
„От няколко месеца насам има декларации и становища, но от петък влиза в сила някакъв абсурд, който разделя овцете и козите. Излиза, че за козите е имало суша, а за овцете - не. Това настройва животновъдите едни срещу други. Няколко пъти попитахме за критериите - кои ще получават финансиране и кои не. В определени области има наши колеги, които казват, че ще се борят срещу олигархичния модел, а в други области обаче има такива, които ще получат помощи в размер на около два милиона“, заяви Красимир Бурмов.
Петър Петров също изрази недоволство в декларация, в която описва ситуацията в сектора. Според него антикризисната мярка разделя животновъдите и не отчита по еднакъв начин последиците от сушата за различните видове животни.
„За нас е абсолютно неприемливо, че може годината да е била лоша за биволите и козите в област Габрово, а за кравите и овцете да е била добра. Още не е започнало подаването на документи, ние предварително разбрахме за тези мерки, затова готвим протести, за да можем предварително да изискаме промени“, обясни той.
Протести подготвят и фермери в Плевенско. Мярката трябва да бъде обнародвана в петък.
45 млн. евро за земеделците: Държавата подготвя още средства за сектора
- Какво обясниха от Министерството на земеделието
В отговор на запитване на NOVA от Министерството на земеделието и храните посочиха, че подпомагането е разработено в съответствие с европейските правила. От ведомството уточниха още, че се обсъждат варианти за допълнителна подкрепа на стопанствата, които не отговарят на условията за допустимост по кризисната интервенция.
Ето и цялата позиция на Министерството на земеделието и храните:
„Подпомагането по интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. беше разработено на основание предоставена с европейското законодателство възможност.
При разходването на европейски средства държавата следва да спазва и предвидените в съответния регламент изисквания. За тази помощ има три основни такива, а именно подпомагането да е обусловено от официалното признаване от компетентния орган на държавата членка, подпомагането да е насочено към земеделските стопани, които са най-засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, като условията за допустимост трябва да са определени въз основа на налични данни. Трето изискване е причинените щети да са довели до загуба на най-малко 30% от средногодишното производство, определено спрямо предходния тригодишен период или тригодишна средна стойност, изчислена въз основа на предходните пет години след изключване на най-високата и най-ниската стойност.
България и още три държави искат промяна на правилата за болестите по овцете и козите
Целта на т.нар. „кризисна интервенция“ е да компенсира загуби на продукция вследствие на неблагоприятните климатични условия, а не общото увеличение на производствените разходи или влошаването на икономическото състояние на стопанствата. С нея се цели непрекъснатост на земеделската дейност на засегнатите земеделски стопани.
В резултат на извършените анализи МЗХ идентифицира няколко ключови събития през 2025 г. и 2026 г., които оказаха изключително неблагоприятно въздействие върху земеделския сектор и доведоха до спад в производството - сушата през 2025 г., бързо разпространяващите се епизоотични заболявания по животните, които последните две години доведоха до умъртвяване на цели стада, както и неблагоприятните климатични събития през 2026 г. като измръзвания, градушки и наводнения, които унищожиха значителна част от земеделската продукция и които са официално признати от компетентните органи.
За да бъдат спазени по-горе описаните ключови изисквания, са използвани официални статистически и административни данни, налични в МЗХ, НСИ, БАБХ, НИМХ, както и данни за икономическите показатели за земеделските стопанства от FSDN - мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства на Европейската комисия.
Конкретно за признатото събитие „суша през 2025 г.“ е възприет териториален подход на равнище административна област, който позволява прилагането на обективни и еднакви критерии за съответните видове животни въз основа на наличните официални данни. При този подход допустимостта за подпомагане се определя от установените производствени загуби за съответния вид животни в конкретната област, а не от индивидуалното икономическо състояние на всяко стопанство.
ЕК одобри 170 млн. евро „иранска помощ“ за българските земеделци
Министерството отчита напрежението сред животновъдите, които остават извън обхвата на кризисната интервенция. Именно затова на проведените срещи с представители на сектора бяха обсъдени и възможностите за допълнителна подкрепа за стопанствата, които не отговарят на условията за допустимост. Сред разглежданите варианти са пренасочване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г., както и използване на свободен остатъчен финансов ресурс по помощта de minimis. По предварителни разчети се обсъжда той да бъде насочен към месодайното и млечното говедовъдство и овцевъдството в областите, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция.
Екипът на МЗХ полага усилия за максимално обхващане на засегнатите земеделски стопани в рамките на приложимите европейски правила и наличния финансов ресурс. Паралелно с това се търсят възможности за подпомагане и на стопанствата, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
