Д ве американки на впечатляващите 109 години доказват, че истинското приятелство може да издържи изпитанието на времето - от общата работа във Военното министерство през 40-те години до днес, съобщава People.
Велма Лонг и Дороти Богс се запознават по време на администрацията на Франклин Рузвелт, след като и двете започват работа като машинописрки във Военното министерство на САЩ малко след началото на Втората световна война, съобщават CBS News и The Washington Post.
„Беше много вълнуващо. Във Вашингтон не познавах абсолютно никого“, спомня си Дороти пред вестника.
Осем десетилетия по-късно тяхното приятелство е по-силно от всякога. През годините двете жени са били неотлъчно една до друга - ходили са на двойни срещи, омъжили са се и са отгледали семействата си.
„Мъжът ми обожаваше нейния съпруг. Прекарвахме изключително много време заедно и пътувахме навсякъде. Загубихме толкова много близки приятели през годините... Удивително е, че все още сме тук и се справяме“, разказва Дороти за Велма.
Рецептата за дълголетие
Когато става въпрос за тайната зад дългия и щастлив живот, Велма споделя пред CBS News, че въпреки че не могат да разкрият всяка малка подробност, редовното движение и здравословното хранене са ключова част от ежедневието им.
В допълнение към добрите навици и радостта от десетилетното приятелство, столетницата е категорична, че добротата към хората е най-висшата формула за щастие
Живот, изпълнен с кариера и каузи
Дороти Богс, която отпразнува своя 109-и рожден ден на 30 май, е сред пионерите на своето време. През 1941 г. тя става една от първите пет афроамерикански жени, известни като „военните момичета“, наети като машинопистки във военното ведомство (днес Министерство на отбраната).
През същата година тя среща любовта на живота си - Джордж Богс, за когото се омъжва през 1942 г. Двамата споделят 74 години семеен живот, пътуват по света и се посвещават на църквата и обществото. Джордж доживява до 104-годишна възраст и угасва през 2016 г.
След десетилетие държавна служба, Дороти работи дълги години като социален работник и консултант по трудова рехабилитация до пенсионирането си през 1976 г. През 2002 г. тя издава и книгата си „Иска ми се да беше тук“ (I Wish You Were Here), в която описва пътешествията си със съпруга си.
Днес двете приятелки продължават да вдъхновяват хората около себе си, доказвайки че с позитивизъм, движение и добро сърце човек може да покори дори век и девет години живот.
