У чени извършват нови изследвания на останките на жена от XVII век, чийто гроб в Полша стана известен като „погребението на вампира“. Целта е да установят причината за смъртта ѝ и защо местните жители са предприели необичайни мерки, за да предотвратят предполагаемото ѝ завръщане от гроба, съобщи Heritage Daily.
Младата жена, наречена Зося, е открита през 2022 г. в гробище край село Пиен в Северна Полша. Тя била погребана със сърп върху шията и триъгълен катинар, прикрепен към пръст на левия ѝ крак. Последващи проучвания разкрили и предмет, изработен от мед или съдържащ значително количество от метала, поставен в устата ѝ.
Археолозите смятат, че тези мерки са били предназначени да защитят живите от покойницата, която вероятно е била възприемана като опасна след смъртта си. Това обаче не означава непременно, че хората са я смятали за „вампир“ в съвременния смисъл на думата.
Гробът е открит от археолози от Университета „Николай Коперник“ в Торун по време на разкопки, ръководени от професор Дариуш Полински. Досега в гробището са установени 101 погребения, поне дузина от които имат необичайни характеристики.
Сърпът върху шията се тълкува като предмет за защита от свръхестествени опасности, а катинарът вероятно е символизирал окончателното затваряне на гроба. Подобно съчетание от предпазни мерки почти няма известни археологически аналози.
Мистерията около смъртта на Зося
Предишни изследвания установяват, че Зося е починала около средата на XVII век, когато е била на възраст между 17 и 19 години. Височината ѝ е била между 162 и 168 сантиметра.
Генетичните данни предполагат възможен скандинавски произход, но анализът на стронциевите изотопи показва, че тя е израснала в района на днешното село Пиен. Вероятно е произхождала от семейство на преселници, а не самата тя да е пристигнала от Скандинавия.
Сега специалистите отново изследват скелета ѝ, като обръщат особено внимание на ребрата и гръдната кост за следи от заболявания или анатомични аномалии.
Учените проучват и други необичайни погребения от същото гробище, за да установят дали между тях съществува обща закономерност.
Една от хипотезите е, че определени заболявания, физически деформации или необичайни особености са пораждали страх сред местното население. През XVII век обществото многократно се сблъсквало с епидемии, глад и други бедствия, които понякога били обяснявани със свръхестествени причини.
Ако при няколко погребани бъдат открити следи от едно и също заболяване, това би подкрепило предположението, че здравословното им състояние е повлияло на отношението към тях. Липсата на общи характеристики би насочила учените към културни, религиозни или индивидуални причини.
Възстановиха лицето на младата жена
През 2024 г. Зося отново привлече международното внимание, след като шведският археолог и скулптор Оскар Нилсон възстанови външния ѝ вид.
С помощта на триизмерен модел на черепа, генетични и изотопни изследвания той пресъздаде лицето ѝ от глина и силикон. Така останките, известни с необичайното погребение, придобиха образа на млада жена, живяла преди близо четири столетия.
Изследователите сега търсят музей в Полша, който да изложи реконструкцията заедно с археологическите находки.
Причината за необичайното погребение остава неизвестна. Възможно е Зося да е страдала от заболяване, изглеждало плашещо за околните, или социалният ѝ произход да е изиграл роля. Не е изключено и обстоятелствата около смъртта ѝ да са породили страх сред местните жители.
Близо 400 години след погребението ѝ учените се надяват, че новите изследвания на костите ще разкрият защо хората са били толкова решени да предотвратят завръщането ѝ от гроба.
