Б ългария, страна от НАТО от 2004 г. и членка на Европейския съюз от 2007 г., изостава от своите съюзници от алианса и съюза в подкрепата си за Украйна в едногодишната ѝ защита срещу пълномащабната инвазия на Русия, пише Дейвид Бренан за „Newsweek“, цитиран от БГНЕС.
Нова главоблъсканица: Световните агенции за изхода от изборите в България
Ето какво гласи неговият анализ:
Притисната от месеци наред от служебни правителства, публично русофилство, ендемична корупция и президент, който изглежда симпатизира на Кремъл, България е една от европейските държави, в които руският президент Владимир Путин търси признаци на разломи в западния единен фронт по отношение на Украйна.
На пръв поглед нещата изглеждат обещаващи за българските привърженици на НАТО, ЕС и Украйна. В зависимост от резултатите от изборите България и нейният огромен капацитет за производство на боеприпаси скоро може да се превърне в жизненоважен търговец на оръжие за украинското правителство, което отчаяно се нуждае от повече боеприпаси преди очакваната пролетна контраофанзива на Киев.
Но който и да излезе начело, ще трябва да се справи с независимия президент Румен Радев, бивш началник на българските военновъздушни сили, бивш пилот на МиГ-29 и, според критиците му, един от най-ценните приятели на Путин в Западния блок.
Българският арсенал
България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и в продължение на десетилетия е била изключително важна работилница за огромната Червена армия. След разпадането на СССР и през трансатлантическия преход София е запазила голяма част от военнопромишления си капацитет, коментира анализторът.
Сега, когато ЕС и НАТО отчаяно се мобилизират, за да нахранят гладната за оръжие Украйна, България е в позиция да се възползва. ЕС обръща ново внимание на България в стремежа си да изпрати един милион артилерийски снаряди на Украйна, а след това да започне да попълва изчерпаните запаси на държавите-членки.
През март България беше сред страните, посетени от комисаря по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон в рамките на неговата "отбранителна обиколка" за търсене на снаряди. "България има добър капацитет да увеличи значително производството си в срокове, които могат да бъдат съвместими с това, което търсим", заяви Бретон пред „Политико“.
Протест в центъра на София, искат импийчмънт на Радев
"Там, където те наистина могат да предложат много, е в сферата на боеприпасите", каза Марк Войгър - бивш специален съветник по руските и евразийските въпроси на генерал Бен Ходжис, командващ на американската армия в Европа от 2014 до 2017 г., пред „Newsweek“.
"Още от съветско време България е основен производител на всякакви видове боеприпаси, от патрони за Калашников до - и особено - снаряди, които влизат в конкретните съветски оръдия, използвани от украинската армия", каза Войгър, който сега е старши научен сътрудник в Центъра за европейски анализи и преподавател в Американския университет в Киев.
Българските компании за боеприпаси добре осъзнават възможностите. През февруари заводът за боеприпаси от съветската епоха в западния планински град Костенец отново отвори врати, за да произвежда 122-милиметрови артилерийски снаряди. Новите снаряди ще бъдат първите, които ще слязат от производствените линии там от 1988 г. насам.
България все още не се е включила в програмата за предоставяне на боеприпаси на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), която в момента има за цел да изпрати милиони артилерийски снаряди на Украйна. Войгър заяви, че участието може да се окаже "печелившо" за София, като донесе така необходимите работни места и печалби на една от най-бедните страни в Европа. През 2022 г. прогнозният износ на оръжие от страната надхвърля 3 млрд. долара, което е около пет пъти повече от 2019 г., сочи анализът.
Изтокът срещу Запада
Не всички в България искат да помогнат на Украйна.
Проучване на общественото мнение, публикувано през ноември 2022 г., установи, че около 48% от българските респонденти се смятат за неутрални по отношение на продължаващия конфликт. Малко над 23% са заявили, че подкрепят Украйна, а почти 21% - че все още подкрепят Русия. Проучването също така установи, че българите са два пъти по-малко склонни да подкрепят западната кампания за санкции срещу Кремъл в сравнение с останалите жители на ЕС.
Радев за арест на Путин: Въпросът в момента е безсмислен
Военната помощ за Киев е силно изострен въпрос в България, където много избиратели и политици са запазили дълбоки културни и емоционални връзки с Москва. Симпатиите се подсилват от широко разпространените руски и проруски пропагандни мрежи, както и от конспиративните теории в социалните медии и разпространяваните от крайнодесни партии, подобно на други места в Европа.
Българските горива и снаряди изиграха важна роля в подпомагането на украинската армия в ранните етапи на инвазията, но тогавашният премиер Петков запази подкрепата в тайна. През ноември парламентът на България гласува в подкрепа на откритото изпращане на оръжия след месеци на ожесточени дебати, коментират още от източника.
В отговор президентът Радев разкритикува "войнолюбивите" политици. А след като някои държави от ЕС подписаха плана за боеприпаси на EDA, Радев заяви пред журналисти, че София ще доставя боеприпаси на своите партньори и съюзници само при поискване. "Но не и на Украйна. Ясен ли съм?", каза той.
Месеци на неработещи служебни правителства оставиха Радев като основна политическа сила в България. За критиците това е добра новина за Путин.
"Тази поредица от служебни правителства му предостави уникалната възможност да упражнява правомощия, които далеч надхвърлят конституционното му право", каза Войгър. "Той започна да се възприема като единствената власт, единствения стълб на стабилност в иначе нестабилната политическа система."
Радев със сигурност се опитва да избегне сблъсък с Русия, която е един от най-големите търговски партньори на България и жизненоважен източник на енергия за страната, въпреки че София - подобно на останалата част от Европа - се стреми да намали зависимостта си от Москва за горива, пише в анализа.
През февруари, докато заплашваше да наложи вето на всички санкции на ЕС, които засягат руското ядрено гориво, Радев осъди липсата на "гласове, искащи мир". Президентът заяви: "Чуваме викове за победа, без никой да определя какво е победа. Една година след началото на войната между Русия и Украйна фокусът трябва да бъде върху това как тя може да бъде преустановена и върху усилията да се излезе с мирно решение", написа Радев в Туитър същия ден.
Бивш министър на отбраната: Русия има таен план за България и Молдова
Огнян Минчев, професор по политически науки в Софийския университет, заяви пред „Newsweek“, че външнополитическото объркване на страната трябва да се разглежда през призмата на три "големи разцепления" в политическата сфера. Първото е битката между партиите на "статуквото" и техните реформаторски опоненти, второто е разделението между привържениците на геополитическия Изток и Запад, а третото е традиционното разделение между лявото и дясното крило в страната.
"Все по-често се чуват гласове за необходимостта българските политически партии, които са ориентирани към Запада - Европейския съюз и НАТО - да се организират и да създадат правителство, което да гарантира принадлежността на България към западната общност", каза Минчев. "Проблемът е, че поредните избори след април 2021 г. не успяха да създадат такова правителство. Натискът за съставяне на такъв тип правителство нараства, защото правителствата на президента Радев - последователните служебни правителства през последните няколко години - на практика приближават страната към източната страна на стратегическото уравнение."
Изборен хаос
Изборите са колкото напрегнати, толкова и ключови. През изминалата седмица стотици училища, определени за избирателни секции, бяха принудени да затворят поради бомбени заплахи. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че заплахите са руски хибридни действия, целящи да сплашат българите и да подкопаят изборите. „Newsweek“ се свърза с руското външно министерство по електронната поща, за да поиска коментар, споделят в анализа.
Нито един от двамата лидери ( Герб-СДС и ПП-ДБ) няма ясна преднина, но не е ясно дали двете партии биха могли да работят заедно след оспорвания период в българската политика. Всеки от тях ще се нуждае от коалиционни партньори, което отваря вратата за по-малките партии, отдавна свързани с Кремъл.
Петков и ПП-ДБ са "искрено проукраински настроени", каза Войгър. "Въз основа на това, което направиха миналата година и това, което постигнаха в този специфичен пакет от помощи за Украйна, мисля, че ще следват прозападен курс."
ГЕРБ е по-"еклектична", допълни Войгър, водена от ветерана Борисов, който е от старата школа и все още има огромно влияние в страната. Но Борисов се кандидатира заедно с бившия външен министър Даниел Митов, млад прозападен атлантик. "Въпросът е дали Борисов ще позволи на Митов и други като него в партията да я тласнат в правилната посока", казва Войгър, цитиран от анализаторите.
Едно ново постоянно правителство ще предприеме курс на сблъсък с Радев - то ще иска да води различен курс във външната политика и Радев знае това много добре, смятат анализатори.
