И ван Вазов е един от най-великите и почитани български писатели, оставил незаличима следа в родната литература с безценното си творчество. Той винаги е бил популярна личност с голяма обществена и културна роля, а личният му живот също е будел интерес сред съвременниците му, пише Edna.bg.
Днес се навършват 103 години от неговата смърт и ще ви разкажем за силната, но трудна любов на Вазов с Атина Болярска.
Когато най-известният български писател се жени на 40-годишна възраст, по всичко изглежда, че избраницата му ще бъде идеалната съпруга. За съжаление бракът му се превръща в катастрофа, в пламъците на която изгарят всякаква обич и надежди за щастие и спокойствие.
Жената, която става госпожа Вазова, се казва Атина Болярска. Тя не само носи царствено и величествено име. Красива и интелигентна, Атина говори руски и френски, умее да танцува, пее и дори пише стихове. Произхожда от стар русенски род и е получила отлично образование в девическо училище в Киев, след което за малко работи като учителка в Русе.
Запознават ги общи приятели в началото на октомври 1890 г. Атина е на около 30 години, а Иван Вазов е с 10 години по-възрастен от нея. По това време писателят е доста популярен сред жените, но така и не е сключвал брак.
Сгодяват се малко след първата среща и се женят на 4 ноември 1890 г. в църквата „Света Неделя“ в София.
Бързата женитба говори за голямо привличане и мигновена любов между Вазов и Атина. И вероятно наистина е било така. Обичта и разбирателството помежду им обаче ще траят твърде кратко, защото на младоженката ѝ предстои да се сблъска със своята свекърва.
В началото Атина впечатлява майката на поета – Съба, като рецитира ,,Епопея на забравените“ и възрастната жена дава благословията си на двойката. По това време близките на Вазов, сред които и майка му, вече много се надявали той да се задоми.
Но доброто впечатление от запознанството на двете жени не трае дълго. Съба Вазова изглежда си представяла по-патриархално настроена и смирена съпруга за своя Иван.
Свекървата започва да вижда в лицето на Атина лоша домакиня и жена, която е твърде свободолюбива и повече се интересува от соарета и забавления, отколкото от това се грижи да семейния дом. Съба дори се опасява, че съпругата на Вазов ще повлияе пагубно и на неговото творчество.
Близки до Вазов пък намирали Атина за твърде алчна. Според тях младата жена се интересувала предимно от състоянието и популярността на своя съпруг. Никой от роднините и приятелите на поета не я одобрявал, като например писателят Иван Шишманов я описва като твърде шумна и "цапната" в устата.
Когато Атина влиза в дома на мъжа си на улица „Солунска“ в София, там вече властва неговата майка. Свекървата няма никакво намерение да позволи на друга жена да променя реда вкъщи. А когато снахата решава да внесе малко по-европейски стил в дома, традиционалистката Съба вероятно е изпаднала в див ужас.
Така отношенията между двете жени започват с първоначално неразбиране, което е нормално при различните поколения, после преминават в тихо раздразнение, но накрая се превръщат в истинска война.
На 17 януари 1892 г. Атина се прибира от гостуване при приятели, само за да установи, че не може да влезе в дома си. Вратата е заключена, а Съба ѝ подвиква от балкона, че тук вече няма място за нея и трябва да си ходи.
„Майка ми ни най-малко не е виновна за семейната ни разруха. Майка ми беше светица по доброта на душата, тя искаше, напротив, и настояваше да се съберем. Аз не рачих. И имаше защо“, ще сподели по-късно Вазов пред своя приятел Иван Шишманов.
Вазов подава молба за развод, но Атина настоява за издръжка. Благодарение на роднинските си връзки тя успява да обжалва решението за развода и Светия синод го отменя. Така поетът се оказва в капана на несполучливия си брак, макар че вече няма нищо общо със съпругата си.
Спечелила време, Болярска се опитва да приласкае отново мъжа си, но усилията ѝ са безплодни. Пише му писма, на които той вероятно така и не отговаря. В сърцето му има вече други жени, а по-късно ще срещне и истинската любов на живота си, Евгения Марс.
Вазов никога повече не общува с прогонената си съпруга – тяхната любов е угаснала така бързо, както се е разпалила. Въпреки това той ще си отиде от този свят, женен за Атина Болярска.
Какво е таяла самата Атина в сърцето си, е трудно да разберем. Но когато писателят умира през 1921 г., всички са шокирани да видят на погребението отхвърлената му вдовица. Тя подминава цялото му семейство и пред възмутените погледи на роднините на поета застава дори пред царя, начело на погребалното шествие.
В завещанието си Вазов изрично посочва, че не оставя нищо на законната си жена.
„С нея не можах да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 г., откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания – съдебни и външни, разоряваше ме материално...“, пише той.
Атина обаче завежда дело и успява да получи огромна част от състоянието на покойния поет, което се равнява на почти 500 000 лв. тогавашни пари. Само малка част – около 90 000 лв, остава за наследника на поета, неговия брат Борис.
За това как продължава животът на вдовицата на Вазов, не се знае много. Атина умира през 1950 г. вследствие на побой, нанесен от нейни съседи.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
