КНСБ: Сериозен ръст на цените на слънчогледовото олио, хляба и краставиците

Д растично нарастване за едногодишен период се наблюдава при цените на слънчогледовото олио - с 43 на сто, краставиците поскъпват с 35 на сто, прасковите с 24,1 на сто, хляб "Добруджа" нараства с 4.2 на сто, килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3 на сто. Това сочат данни от експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на КНСБ, разпространено от пресцентъра на синдиката, предаде БТА.

ИССИ на КНСБ е направил проучване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост.

Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика в началото на есенния сезон в условия на извънредна епидемична обстановка.

Периодът на провеждане е 26 август - 1 септември 2021. Изследването не е представително. Наблюдават се постоянни търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдение за заплата за издръжка. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за фиксирания период на наблюдение. Получените данни са осреднени на национално ниво.

Обхвата на извадката включва 27 областни центрове.

По-ускореното нарастване на слънчогледовото олио започна още през месец март, следствие от по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г., сочи проучването.

В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио

е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това е област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33 на сто. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на средната цена се регистрира в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв.

Регистрира се увеличение на цените при хлебните изделия.

Хляб "Добруджа" нараства с 4.2 на сто, а килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3 на сто. Средната цена на килограм хляб "Добруджа" достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари.

Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80-2 лв., се посочва в проучването.

Анализът на динамиката на цените хляб и зърнени храни показва,

че за периода м. юли 2010 - юли 2021 г. нараства с 33,4 на сто, при това общите равнища нарастват с 19.3 на сто. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.

Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период. При това нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Драстично нарастване се наблюдава при: краставици - 35.8 на сто; домати - 17.7 на сто; пипер червен - 23.7 на сто; зеле - с 18 на сто; моркови - със 17.1 на сто ; картофи - ръст с 6.2 на сто ; фасул зрял - 7.4 на сто. Средната цена на домати е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна - средната цена на домати достига - 4,03 лв, Бургас - 3,40 лв, Кюстендил - 2,70 лв.

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете.

Най-търсеният плод за есенния сезон - прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1 на сто по-висока цена в сравнение с м. септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич - 4,49 лв., Бургас - 4,30 лв., Пловдив - 4,10 лв.
При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пиле със 7.5 на сто, сухи колбаси с 4 на сто.

Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС.

Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8 на сто, а дизел с 25.4 на сто. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв.

Темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище, анализират от КНСБ. Според експертите на ИССИ тревожен е фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6 на сто през м. юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост, се посочва в изводите на проучването.

Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Факт е, че средните работни заплати за страната нарастват с 14.1 на сто за едногодишен период, но едва 30 на сто от наетите получават средна и над средната за страната (1525 лв.). При това под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска СРЗ, като "Производство на облекло" с ръст от 6.6 на сто, Добив на неметални материали и суровини с 2,6 на сто, Производство на напитки с 6.8 на сто. Спад на СРЗ се отчета при "Производство на химични продукти" с - 3.4 на сто, Рекламна дейност и проучване на пазари със 7.7 на сто, допълват от КНСБ.

Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6 на сто, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен, за да се запази покупателната способност на около 502 хил. (23.4 на сто), наети на минимално възнаграждение.
Увеличението на цените на електро- и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода, прогнозират от КНСБ.

През летните месеци тези разходи са по-малки,

но не трябва да се забравя, че през този период някои домакинства заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период, посочват експертите."Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази насока са необходими дългосрочни и превантивни мерките", се посочва в проучването.

Прогнозата на ИССИ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота, а оттам и заплата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с около 4-5 на сто. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв.

Всички тези данни са достатъчен аргумент за отстояване позицията на КНСБ за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5 на сто). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства, заявяват от КНСБ.

Тревожното е, че през последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Нарастват стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. "В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с ограничено потребление, това означава, че домакинския бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходните пера за други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност", посочват от КНСБ.

Рекорден скок в цените на храните у нас, на какво се дължи

АЗП: Основните хранителни стоки ще поскъпнат заради поскъпването на тока и горивата