Б рутният външен дълг на България - частен и държавен, в края на януари 2023 г. възлиза на близо 45,1 млрд. евро или 49,9 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщава Българската народна банка.
Това е с почти 3,963 млрд. евро (9,6 на сто) повече в сравнение с края на януари 2022 г.
В същото време краткосрочните задължения са нараснали до 8,204 млрд. евро или с 1,412 млрд. евро (20,8 на сто) спрямо януари 2022 г.
Вицепрезидентът Йотова: Държавата не е пред фалит
Дългосрочните задължения са близо 36,9 млрд. евро и се повишават с 2,6 млрд. евро спрямо края на януари 2022 г.
Брутният външен дълг на държавата в края на януари 2023 г. е 10,108 млрд. евро. Спрямо края на януари 2022 г. той нараства с над 1,888 млрд. евро или 23 на сто.
Външните задължения на Централната банка са над 2 млрд. евро. Те се повишават на годишна база с 95,6 млн. евро. Външните задължения на останалите банки и финансови институции са 6,06 млрд. евро. Те се увеличават за една година с почти 1,174 млрд. евро или 24 на сто спрямо края на януари 2022 г.
Спор в парламента заради размера на държавния дълг
Външните задължения на бизнеса от нефинансовия сектор са почти 12,628 млрд. евро и нарастват с 215,8 млн. евро (1,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране - от чуждестранните компании майки, е в размер на почти 14 263 млрд. евро, което е с 589,4 млн. евро или 4,3 на сто повече спрямо края на януари 2022 г. То традиционно е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,6 на сто към края на януари 2023 г., при 33,3 на сто година по-рано.
