Н а 24 октомври се сбогувахме с големия български писател акад. Антон Дончев, който си отиде на 20 октомври.
Между 10:00 до 13:00 ч. в Българската академия на науките се състоя поклонението пред тленните му останки. Във фоайето на Академията бъше поставена книга за изказване на съболезнования в негова памет.
„Това е загуба за цял един народ, горещо обичащ един от най-ярките майстори на българското слово, гениален разказвач на велики събития от българската история и мой любим автор“, пише лидерът на БСП Корнелия Нинова в съболезнователен адрес.
„При една от срещите ни Антон Дончев ми каза, че всяко семенце си знае времето. Затова той сееше непрекъснато вярата в бъдещето на Родината ни. Поклон пред паметта му!“, споделя още Нинова.
Сбогуването с хората на перото винаги е особено трудно, защото с тях си отива и частица от духа на нашия народ, това заяви пред медиите президентът Румен Радев за Антон Дончев, малко преди да влезе на поклонението, предадоха от DarikNews.bg.
"Със своя необятен талант академик Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра, той укрепваше българщината. Успя по невероятен начин да възпее величието на българския дух и убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта", посочи Радев.
Пламъкът на неговото творчество ще продължи да огрява и следващите поколения, каза още държавният глава.
Телевизионният продуцент Евтим Милошев сподели, че е имал щастието и привилегията да има много близки творчески отношения с акад. Антон Дончев в късната есен на неговия живот.
"Мога да ви кажа едно нещо – този човек имаше огромен мащаб. Да оставим настрана изключителния му талант, да оставим настрана изключителната му личност като въздействие и като присъствие, този човек имаше огромен мащаб", заяви Милошев и изрази тъгата си в днешния ден, в който ни напуска национално богатство като акад. Дончев.
Милошев подчерта, че писателят е заслужавал международно признание по категоричен начин, но животът му така се е стекъл, че това не се е получило. Продуцентът изрази надежда поколенията да оценят мащаба на акад. Дончев.
"Запомнил съм го като всички българи - като един изключителен, велик творец, един ярък, много ангажиран общественик“, каза Георги Първанов, /президент 2002-2012 г./. Той сподели, че може да разкаже много спомени с Антон Дончев.
„Когато се събрахме Инициативния комитет за възстановяване на банското крило на Зографския манастир, тогава той беше водеща фигура в това отношение и си спомням как не с гняв, а по-скоро с тъга акад. Дончев каза как са могли онези стари българи от Банско да качат на волската си кола един голям камък и да го карат толкова време до Зографския манастир, а днес при толкова много хотели, при толкова много бизнес структури не се намери някой, който да задели малка сума за това, т.е. дразнеше го това. Наистина се гневеше и тъжеше за това, че родолюбивото у нас като че ли затихва“, заяви Първанов и допълни, че акад. Дончев е бил истински български родолюбец и будител.
Депутатът Тома Биков каза, че е имал възможност да се запознае с Антон Дончев в края на неговия живот и по време на няколкото техни срещи е усетил, че той е един добър човек. „Акад,. Антон Дончев е един факт на съвременната българска идентичност, независимо от това дали е оспорван или признаван, Антон Дончев е безспорен факт на българския ХХ век и аз се радвам, че той успя да получи признание и да се превърне в авторитет, докато беше жив. Мисля, че от тази гледна точка загубата за българското общество е много голяма, защото нямаме чак толкова много авторитети“, заяви Биков.
Кинорежисьорът Людмил Стайков заяви пред БГНЕС, че акад. Дончев е явление в българските изкуство и литература. „Неговата творба „Време разделно“ се нарежда между най-значимите в златния фонд на българската литература. С "Време разделно" той достигна до сърцата на всички българи, по този начин обезсмърти завинаги своето име“, каза Стайков. Той изрази дълбок поклон пред паметта на писателя.
На въпрос на БГНЕС с какво ще запомни акад. Антон Дончев и какъв човек е бил, Сергей Станишев отговори, че ще го запомни като голям български интелектуалец и писател. „На всички мисля, че ще ни липсва неговата вяра в доброто, в хубавото в човешката душа. Неговите исторически епопеи, не само „Време разделно“, но и за цар Самуил и за Хан Аспарух, са опора на духовността и на корените на българите, на българската нация. Дай Боже, всеки да има такова наследство, каквото оставя Антон Дончев“, каза Станишев.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. През 1948 г. завършва гимназия във Велико Търново, а през 1953 г. – „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Първите литературни опити на акад. Дончев датират още от юношеските години. Влечението му към литературата надделява, дори когато става млад юрист. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Следват години на работа като редактор, журналист, сценарист и творец, автор на десетки разкази, статии, детски книги, сценарии за филми и телевизионни сериали.
От сценарии на Антон Дончев са филмите „Калоян“, „Глутницата“, „От другата страна на огледалото“, петсерийния „Завръщане от Рим“, заснет с участието на Италия, шестсерийния „Милионите на Привалов“, заснет с участието на ГФР и ГДР и знаменитият филм „Време разделно“, с който Антон Дончев постига международна и национална популярност.
Първата книга с името на Антон Дончев е „Пробуждане“, написана на 25-годишна възраст в съавторство. Влечението към исторически романи е негова съдба.
Следва „Сказание за времето на Самуила“, претърпяла 8 издания и над 500 000 екземпляра.
„Време разделно“ – романът, който неизменно се свързва с името на Антон Дончев, се ражда на един творчески дъх, за малко повече от месец, когато младият автор е на 33 години. Романът е многократно издаван и световно известен. Междувременно се раждат четиритомника „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жрецът Терес“, която той създава и изстрадва като творец в продължение на 13 години, както и поредица от романи като „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Странният рицар на свещената книга“, „Легенда за двете съкровища“, „Трите живота на Кракра“, „Сказания за Александър Македонски“.
Романи, в които акад. Дончев представя историята през погледа на съвременник, съпреживява ценностите, които сближават хората от миналото и днес. В книгите му има много фактология, митология, история, народопсихология и други области на познанието, преминали през мъдростта и мисълта на писателя, през творческите импулси и вълнения. Това творчество ни дава право да разглеждаме акад. Антон Дончев като патриарх на съвременната българска литература.
През 2000 г. Антон Дончев е избран за академик на Българската академия на науките.
През годините акад. Дончев е получавал множество награди и отличия, между които: наградата за балканска литература „Балканика“, орден „Стара планина“ първа степен, Голямата награда на Софийския университет за литература и почетния знак на синя лента, Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г., Доктор хонорис кауза на УНИБИТ, Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина, Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет, Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ и др.
