С ъединените щати остават силно зависими от съюзниците си в Европа, "независимо от изказванията, идващи от Вашингтон". Това заяви бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг за германския всекидневник "Велт".
Въпреки безмилостната критика на американския президент Доналд Тръмп към НАТО отбраната на САЩ започва от границата между Европа и Русия, подчерта Столтенберг.
Един от най-големите ядрени арсенали в света се намира непосредствено от другата страна на норвежката граница, на руския полуостров Кола, отбеляза той в интервюто за вестника, предаде ДПА.
"Европа има нужда от Америка за своята сигурност"
В момента Столтенберг е министър на финансите на Норвегия.
"Тези оръжия не са насочени към Осло – те са насочени към Вашингтон и Ню Йорк. Но Норвегия помага за проследяването на руските подводници, когато те напускат базите си", посочи бившият генерален секретар на НАТО. Той добави, че Норвегия помага и чрез предоставяне на ранни предупреждения за изстрелване на ракети и самолети.
"И ситуацията е подобна във Финландия и много други европейски държави. Това е от решаващо значение за сигурността на Съединените щати", добави той.
Столтенберг: НАТО не прави нищо непоискано в България
Столтенберг призна, че между САЩ и Европа съществуват различия в мненията по въпроси, свързани с търговията, климата и сигурността.
Най-важното, което Европа може да направи, за да запази НАТО, е "да инвестира повече в отбраната", подчерта Столтенберг пред "Велт".
"И точно това правим. Германия вече е напът да се превърне в най-големия европейски инвеститор в отбраната", добави той.
- Повече за НАТО
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е междуправителствен военен съюз, основан на принципите на колективната отбрана. Тя е създадена с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. във Вашингтон от 12 държави от Европа и Северна Америка. Днес алиансът обединява десетки държави-членки, които се ангажират да защитават взаимната си сигурност и демократичните ценности.
Основният стълб на НАТО е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече държави-членки в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях. Този принцип на колективна отбрана задължава съюзниците да предприемат действия, включително използване на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона. Чрез този механизъм НАТО цели да гарантира мира и стабилността в евроатлантическото пространство.
Историята на организацията е неразривно свързана с геополитическата ситуация през 20-ти век. НАТО е създадена като отговор на нарастващата заплаха от разширяването на съветското влияние след края на Втората световна война. По време на Студената война алиансът служи като основен гарант срещу потенциална агресия от страна на Варшавския договор. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. НАТО преминава през процес на трансформация, адаптирайки се към новите глобални предизвикателства, включително борбата с тероризма, киберсигурността и овладяването на регионални конфликти.Днес НАТО изпълнява множество функции, отвъд класическото възпиране. Алиансът участва в операции за поддържане на мира, хуманитарни мисии и подкрепа при справяне с бедствия и аварии. Чрез политиката си на „отворени врати“ НАТО позволява на нови демократични държави да се присъединят към съюза, след като отговорят на определени политически, икономически и военни критерии. Това разширяване цели укрепване на стабилността в Европа и консолидиране на евроатлантическата общност.
Решенията в НАТО се вземат с консенсус, което означава, че всяка държава-членка има право на глас и необходимост от съгласие на всички останали за приемане на ключови мерки. С централа в Брюксел, Белгия, НАТО остава най-мощната и влиятелна организация за сигурност в света, продължавайки да бъде основен форум за консултации и сътрудничество по въпроси, засягащи сигурността на съюзниците в един динамично променящ се международен контекст. Нейното значение остава централно в архитектурата на глобалната геополитика и отбранителната политика на западните държави.
