- Край Златоград е открит уникален златен пръстен-печат на византийската аристократка Мария Скулена, датиран към 30–50-те години на XIV век, както и златни монети от епохата.
- Пръстенът носи надпис „На севаста Мария Скулена“ и вероятно е принадлежал на жена от местния византийски елит, която е имала право да подпечатва официални документи.
- Находките от средновековната област Ахридос ще бъдат представени на 5 септември в Музея на Етнографския комплекс в Златоград като нова археологическа сензация за региона.
Откриха нова находка на Перперикон
Уникален златен пръстен-печат на видна византийска аристократка от 14 век и златни монети от епохата, открити в района на Златоград, ще бъдат представени на 5 септември, съобщи проф. Николай Овчаров. Според него находките са новата археологическа сензация от Източните Родопи след личния печат на императрица Ирина от Перперикон.
Артефактите са открити в западната част на средновековната област Ахридос с център Перперикон. Представянето им на 5 септември в Музея в Етнографския комплекс в Златоград е част от програмата на традиционните Делюви празници в родопския град.
"Ние, археолозите, достигаме до научните знания по различни начини. Разбира се, най-добре е находките да бъдат открити при редовни разкопки в своята естествена среда и тогава носят максимална информация“, съобщи проф. Овчаров. Така бе с нашумелия преди дни личен печат на императрица Ирина Комнина, намерен на Перперикон. Често обаче находките попадат в музея случайно, без да е известно точното местонамиране. Тогава в сила влизат всички наши професионални умения, необходими да се извлече максималната информация от даден артефакт, посочи археологът.
По думите му, такъв е случаят с паметник, постъпил в официално регистрираната частна колекция на инж. Александър Митушев от Златоград. Става дума за елегантен дамски златен пръстен, произхождащ от околностите на града, но без точна информация за местонахождение. Накитът е средновековен и е свързан с административната област Ахридос, както наричали Източните Родопи през този период. Неин главен град бил Хиперперакион (Перперикон), а през него и днешния Златоград минавал важен търговски път по реките Арда и Върбица към Беломорието и Егейска Македония с главни центрове Солун, Ксанти, Драма и Сяр.
Откритият край Златоград пръстен не е обикновен накит, а пръстен-печат, с който са подпечатвани официални документи. Удостоверяването на истинността им ставало чрез нанасяне върху разтопения восък на името на собственика на пръстена, гравирано в негатив върху плочката. Разчитането на текста на гръцки език е направено от специалиста по сигилография Димитър Стоименов и в превод на български той гласи: "На севаста Мария Скулена“. Палеографският анализ дава възможност да се определят хронологическите граници, в които е създаден текстът. По всички белези пръстенът е изработен в провинциално ателие във Византийската империя през периода на управлението на династията на Палеолозите. Някои буквени съчетания насочват към 30-50-те години на XIV в. За същото свидетелства изследването на титлата и фамилията на севаста Мария Скулена, поясни проф. Овчаров.
Пръстените от скъпоценен метал били сред основните бижута и инсигнии на византийските аристократи, а още през VI в. император Юстиниан Велики нарежда златни пръстени да носят само знатни хора. Според запазени правни документи, през XIII – XIV в. благородниците имали право да притежават повече от един пръстен, както личи от завещанието на скутерия и пансеваст севаст Теодор Сарантин от Вероя в Северна Гърция, написано през 1325 г. Тогава модата на аристократичните пръстени от скъпоценен метал се разпространила във всички балкански страни. Ученият Джефри Спаер подчертава, че "през късновизантийския период пръстените били сред отличителните знаци за социалното и икономическото положение на висшата класа“. От документи в архивите на Дубровник се разбира, че тяхната стойност през този период била доста по-висока, допълни археологът.
По думите му, именно във Византия, България и Сърбия през XIV в. се срещат пръстените-печати с изписани в позитив или негатив имена и титли на техните притежатели, имали практическата функция на инструменти за удостоверяване. В повечето случаи става дума за мъжки пръстени, защото представителите на силния пол най-много подписвали и подпечатвали документите. Женските пръстени са доста по-редки, което прави новооткритият на севаста Мария Скулена толкова ценен извор.
Фамилията на дамата е производна от името в мъжки род – Скулес. През средновековната епоха то най-често е споменавано в запазени документи на атонските манастири от второто десетилетие на ХIV в. във връзка с поземлени отношения в районите на Солун, Серес (Сяр), Халкидическия полуостров и югозападните части на Родопите с Беломорието. Носено е от парици, но и от благородници, като най-известен от тях е Михаил Скулес, притежавал през 1370 – 1371 г. високата титла "всеобщ съдия на ромеите“. Трудно да се каже дали всички Скулес били свързани родствено, но това е възможно, предвид социалната динамика на XIV в., когато парици имали шанс да станат благородници.
Мария Скулена вероятно е била съпруга на севаст Скулес, споменат в документи от 1338 г., който имал земи в източната част на Сярското поле. Всички известни личности, носели фамилията Скулес, са живеели в района на Егейска Македония до Солун, Халкидики и западната част на Беломорието, т. е. на близко разстояние от евентуалното местонамиране на пръстена край Златоград. Това ме кара да смятам, че може би севаста Мария Скулена е имала имоти или дори е живяла в Ахридос. През последните години в този обширен регион е регистриран по археологически път много интензивен живот, включително с наличието на развити градове като Перперикон, Устра, Мнеакос, Кривус, Патмос, Ефрем и др. А Перперикон имал близки отношения с градовете в Егейска Македония още от V в., като през 1339 г. Вселенската патриаршия дори задължила неговия богат епископ да плаща пенсията на на обеднелия митрополит на Филипи край Кавала.
Гръцката изследователка Елени Маргару дава доста примери на византийски дами, носели титлата "севаста“, а сред тях има такива с името Мария. Терминът "севастос“ е гръцки и означава "почитан“, "свещен“, "възвишен“, "величествен“. До XI в. той е употребяван като епитет за василевса, а в края на това столетие император Алексий I Комнин създава цяла йерархична стълбица от титли, включвала различни версии на основната, като "севастократор“, "пансеваст“, "паниперсеваст“, севастоиперат“, "протопансеваст“, "протосеваст“. Изключително престижна в началото, през годините титлата "севаст“ доста се обезценява и след края на XII в. дори е продавана на разни богаташи. През XIII – XIV в. тя е притежавана главно от лица, заемали средни и нисши съдебни и фискални длъжности, а също принадлежали към местните провинциални елити.
В написаната сред средата на XIV в. "Книга за службите“ Псевдо-Кодин поставя севастите чак на 78-мо място в 80-степенната йерархия, между титлите "друнгарий“ и "миртаит“. Той описва и задължителното придворно облекло на тази група аристократи, състояло се от бяла шапка тип "скиадион“ с бродерии, дълъг кавадион от "често използвана коприна“ и друга шапка тип "скараникон“, покрита с червено кадифе и увенчана с малък червен пискюл.
Ето на такъв благородник била съпруга севаста Мария Скулена. Самият факт, че тя имала право да подпечатва документи свидетелства за високата й обществена позиция. Впрочем не е без значение, че и в България титлата също имала сериозно място, като например известният севаст Огнян, който бил кефалия по времето на цар Иван Шишман в края на XIV в. Севасти се споменават редовно в царски грамоти като Ватопедската на Иван Асен II, Виргинската на Константин Тих Асен, Мрачката на Иван Александър Асен и Рилската на Иван Шишман, а също в надписи като Станимашкия, Боженишкия и др, каза още проф. Овчаров.
